Ако трябва да обобщя с една дума то тя ще е люто. Адски люто. Но и ужасно вкусно. Такава е кухнята на Шри Ланка. В курортните комплекси има и европейски храни, но друго си е да хапваш нещо местно. И, ако искате вярвайте, най-лютото, което ядох беше ананас. Да, точно така.

Едно блюдо, от което неизменно си взимах беше лещата. Щом я опитах се влюбих във вкуса ѝ. Но, как само лютеше...Почти до сълзи.🤪 Местните я хапват почти на всяко ядене. Доста по-популярна е от кърито. Нашият местен водач неизменно вечеряше само с това. Разбирам го. Аз повече от две лъжици не можах да хапвам. След тях в устата ми беше експлозия и огън. Но винаги ми се искаше да мога да издържам повече.

Червените луциани преди да се появят в чинията ми

Последният ден ни попитаха дали искаме в гурме морски ресторант. Е как да не искаме! Що за въпрос?!?!? Сядаме на широка веранда , а пред очите ни палми и океана. Идилия. Още на входа ни посреща витрина с прясно уловена риба. Избираш си, която ти харесва и казваш как да ти я сготвят - варена, печена, пържена. Избрахме да си поделим един червен луциан. Невероятна риба! Беше прясно уловена и перфектно приготвена. Без нищо излишно и без да и липсва каквото и да е.

Съжалих, че имам един корем, защото имаше такива впечатляващи скариди, които не успях да опитам. И други риби също. Лангустата май само не ми подразни апетита, защото вече два пъти съм я опитвала - в Бали и в Куба и не ми е толкова екзотична. Това, разбира се, не я прави по-малко вкусна. 😉

Огромните скариди, които не успях да пробвам :(

Като цяло храната в Шри Ланка прилича доста на индийската. И в това няма нищо чудно. Оризът присъства на всяко ядене, кърито - също. Кърито е странно ястие - никога не знаеш какво точно ядеш, но винаги ти е вкусно. Оризът е доста безвкусен, но действа като антидот  на пикантността на ястията и двете се комбинират чудесно. Толкова ориз не съм яла за цяла година колкото тук за тези няколко дни. Но без ориз не можеш да оцелееш, защото хляб почти няма.

Типична шриланкийска закуска

Има някаква карма, която тегне над мен, но досега където и да съм ходила и там вирее манго все не успявам да отида в сезона, в който зрее. И тук не правя изключение. Това вече взе да ме дразни. Обичам манго и искам да го хапна прясно и узряло. Да, ама не.

Ядох личи, което в Сингапур не харесах, а тук напротив. Може би, защото беше друг сорт - по-дребно и изобщо не беше лигаво. Ядох и плод от хлебно дърво - малко вкусът му ми е на кантар, но по-скоро ми допадна. Имаше и плодове, приличащи на дребни картофи, които бяха вкусни, но не им запомних името. Ядох и любимите си мангустини. И ананас. Много ананас. Изобщо откъм плодове Шри Ланка има какво да предложи.

Мангустини и плодчетата като дребни картофи, на които не запомних името

Типичен десерт

Улична храна

Закуската ми, когато не съм настроена за експерименти