Разгледахме целия остров. Видяхме храмове, слонове, величествената Сигирия. Запознахме се с растителните и животински видове на острова, различните занаяти и срещнахме много хора. Видяхме как изкарват поминъка си местните, в какво вярват и как живеят. Сега е време да се отдадем на тотален релакс сред разкошен хотелски комплекс на брега на океана.

Обичам го този океан. Най-любим ми е от всичките, в които съм топвала крака. Но тук не е като на Бали. Водата е по-хладна и вълните са по-големи. Сърдит е Индийския океан. Може да е от сезона, а може и да е от течения някакви. Не разбрах. Но въпреки всичко е чудесен за къпане. Лошото е, че слънцето пече доста безжалостно. Можеш да останеш на брега не повече от два часа, защото рискуваш да добиеш цвят на сварен омар. Въпреки слънцезащитния фактор. По брега няма чадъри и шезлонги. Няма и много ентусиасти. Не разбирам защо трябва да идеш на другия край на света и да лежеш около басейна на хотела, но тази гледка я виждам все по-често на местата, до които пътувам. Много е странно. Не знам по бреговете да има опасни животни. Но явно разни хора-разни нрави.

 

Индийският океан и аз...Няма хора, няма чадъри, няма кръчми... Само човек и природа

Курортното градче е сравнително близо до Канди. Много прилича по дух на нашите малко градчета по морето с тази разлика, че не е презастроено и няма тълпи хора. По главната уличка е пълно с магазини и реално шопингът едва сега започна.😀

Козметика, изделия от дърво и най-вече бижута. Тук се купуват сапфири. Основно. Само, че аз си имам...Затова купувам за близки до сърцето ми хора няколко неща, а за себе си аквамарин. Има цвят на очите ми, когато съм в морето. По-скоро сини, отколкото зелени. Изобщо не мислех да се сдобивам с каквото и да е бижу, но цялата обстановка и шопинг настроението ме изкушиха. За пореден път. От екзотични места все нося повече подаръци, отколкото е здравословно. Но пък има толкова различни неща, че човек иска да си вземе частица от тази екзотика у дома. Да му напомня за хубавите моменти, които е преживял.

Мисля си, че в този хотел, на брега на океана, мога да остана седмици и да не ми омръзне. За жалост дните са малко и е време да потегляме за студена София. Пак подреждане на багаж. Пак два полета с престой в Дубай. Пак обичайните трудови дни. Не знам дали не би ми омръзнало да се скитам постоянно, но за момента си мисля, че, ако можех нон стоп да съм на път бих била най-щастлива. Толкова широк е този свят. Толкова различни култури, природа, храна. Че не знам дали ще успея да се наситя на тези пътувания. Гладна съм за още и още. Заразена съм с бацила на пътешественика и за тази болест няма лечение. Дано по-често намирам лекарства за нея под формата на свободно време и пари, за да мога да "облекчавам симптомите". Поне частично. 😀

 

Някъде в джунглата на Шри Ланка

Идилия и безвремие