Снощи късно пристигнахме в Нувара Елия. По-високата част на острова. Там, където се отглежда най-важното растение за икономиката на Шри Ланка - чая. Успяхме да минем през една фабрика за производство на чай и там научихме доста интересни неща.

Черният, белият и зеленият чай се правят от едно и също растение. Аз смятах, че от различни. Най-хубав е белият чай. Той от своя страна се дели на златен и сребърен. Представлява първите две листенца на растението откъм върха. Не претърпява никаква изкуствено предизвикана ферментация или термична обработка. Реално той също ферментира, но в процеса на естествено сушене. В зависимост от това  за какъв период от време се случва това се разделя на златен и сребърен. Най-качествен е златния. Когато се приготвя не бива да се попарва с вряла вода, за да не се изгубят ценните му качества. Белият чай е с най-ниско съдържание на кофеин и е естествено сладък. Една доза за запарка може да се ползва няколко пъти и накрая листенцата да се изядат.

Зеленият чай представлява първите три листенца откъм върха на растението. Той претърпява обработка - вари се или по-скоро се попарва и след това се суши. И при него, както при белия, няма изкуствена ферментация.

И накрая най-популярния чай - черният. Той представлява първите четири листенца откъм върха на растението, които първо се попарват, смилат, загряват, ферментират и накрая сушат. Този чай е с най-високо съдържание на кофеин. Самият черен чай се разделя на 6 групи, за които за първи път чувах. Според това кой тип е чая се съди за неговата сила - започва с тип OPA, следват OP, PEKOE, BOP, BOPF и накрая DUST NO1. Мисля, че в България в пакетчетата масово се продава от последния тип, който е всъщност първа прах, както подсказва и името Big Grin.

 

На място дегустирахме черен чай. Аз така или иначе не го обичам. Не ми хареса и там. Явно не е моята напитка. И това няма нищо общо с класификацията. Просто вкуса не ми допада. Единственият чай, който пия е плодов, но той няма общо с чаените плантации, за които става дума в този разказ.

Берачки на чай

Днес предстои дълъг път в най-живописните места на острова. Най-зеленото зелено, което са виждали очите ми. Толкова щастливи не са били очите ми, душата ми и ума ми. Мисля, че това състояние е имал предвид Буда като е описвал нирвана.

Магазинче в колониален стил на фирма със собствена чаена плантация