Вчера пристигнахме късно и заваля дъжд и за днес остана посещението на  Свещения храм на зъба на Буда. Това е мястото - светиня за будистите. Нещо като Божи гроб за християните. Според легендата през 4 век владетелят на кралство Калинга (ранно кралство в източно-централната част на Индия) претърпял военно поражение и опасявайки се за съдбата на своята държава, решава да отнесе ценната светиня в Цейлон. Неговата дъщеря скрила реликвата в косите си и така успяла да я пренесе на острова. Тъй като в тези древни времена всички вярвали в неговата магическа сила, зъбът на Буда винаги бил притежание на кралските династии на хората лъвове (синхи – лъвове, така били наричани владетелите на Шри Ланка) и се съхранявал в двореца им. Първоначално той се намирал в град Анурадхапура, по-късно бил пренесен в Полонарува и последно в Кенди. Там специално за съхранението му бил издигнат храмът Далада Малигава.

Вярва се, че е достатъчно зъбът да бъде унищожен, за да се сложи край на будистката вяра в Шри Ланка, затова и такива опити са правени многократно.През 1998 г. тамилските тигри  поставят бомба в двореца, която частично го уврежда, но реликвата остава незасегната. Това било време, когато само кралят и няколко монаха имали достъп до свещения храм. Днес храмът е отворен за посещения от сутрин до вечер и може да се посети от всеки.

Аз лично не разбрах как, след като Буда е кремиран след това се появяват разни реликви от тялото му - два зъба и част от ключица (ако не се лъжа). Питах даже местния гид, но си мисля, че по-скоро го обидих с любопитството си. Не, че исках, но той беше дълбоко пристрастен към будизма и се обиди дори само на намека ми, че може реликвата да не е автентична. Както и да е. Самият зъб не се вижда. Изнасят го веднъж годишно през лятото на празника на храма, но в повечето случаи изнасят реплика на реликвата. Реплика е друга дума за нещо фалшиво. В храма, ако желаеш да почетеш Буда носиш цветя или храна / чай. Когато имало крале в Шри Ланка преди да започне да се храни монарха първо носи от храната си в храма на Буда и след това чак започва да се храни. Мисля, че днес президентът на страната не го прави.

На входа на храмовия комплекс

Храмът не е кой знае колко внушителен, бих го определила по-скоро като скромен, но това е характерно за будизма. На входа има няколко бивни от слонове за украса, но Ману подчерта, че нито едно животно не е убито заради бивните му. Взети са от естествено починали слонове. Не се учудвам. Будизмът проповядва, че отнемането на живот не е правилно. Пък бил той и на животно.

Там някъде в седем ковчежета е реликвата

Будисткият вариант на писане на желания. В случая на връзване на парцалчета около ступата

Следва посещение на ботаническата градина в Канди. Според водача ни от Бг била най-хубавата, която е виждал. Еми...малко хубави е виждал. Само това мога да кажа. В никакъв случай не е лоша, но аз лично тази в Сингапур харесвам в пъти повече.

Тук, обаче, не мога да не призная, че има огромни дървета. Множество огромни дървета. Заставайки до тях се усещаш като мравка. Имат си доста ендемични видове, чиито имена не запомних, но имаше едно с плодове като топки за боулинг. То най ме впечатли като, че ли. Самите плодове бяха и с теглото на топки за боулинг. Blink

Имахме два часа за разходка и бяха напълно достатъчни за обиколка на нормален ход. Почти навсякъде покрай нас имаше от местните обитатели - маймуните. Не бяха много любезни. Взимат каквото им дадеш, но искат да те ухапят, ако понечиш да ги погалиш.

Малко повече очаквах от орхидеите. Мислех си, че са като в Сингапур - растат свободно навсякъде. Е тук бяха в саксии в парници. Все едно ги гледах в България. Но въпреки това бяха много красиви. Те са ми слабост. И този път снимах почти всяка една от тях. Кто китайски турист с фотоапарат съм. Big Grin

Цветът на дървото с топките за боулинг