Живеем в някакъв безумен свят. Хора със заучени фрази задават въпроси на други хора с други заучени фрази и си мислят, че водят истински диалог. От който дори зависи нещо. Няма никаква градивна мисъл и действие. Само кухи думи и дъъъълги срещи, на които всеки да упражнява своята логорея. Все повече това ме отвращава. Днес след подобно упражнение се замислих, че ако вместо да стоя 4 часа в стая без кислород с още 20 човека бях излязла да прекопая градинката пред офиса щеше да е по-полезно за всички. Ако има нещо, което да ме ужасява и изнервя на макс то това е нищоправенето, загубата на ценно време живот. Не искам да губя време за неща, които не водят до нищо смислено, които не създават нищо и не променят нищо. 

Сега се чувствам изцедена и една идея по-глупава. Не мога да се захвана с наистина важните неща, защото цялата ми енергия е отишла в безмислени такива. Не знам накъде води всичко това, но не мисля, че е към по-добро. Все по-рядко виждам да се случва нещо градивно, все по-рядко хората създават истински неща. Изчезват и малкото желаещи да работят наистина. Всеки втори иска да бъде мениджър и да дава идеи. А дали има потенциала не се пита. Важното е набора от ключови реплики. Прочетени в някоя книга за самомотивация или за управление на ресурси. Тая думичка ресурс ми е много болезнена. Как може една личност да е ресурс?!?!? Това противоречи на всичко, в което вярвам. А аз вярвам в това да развиваш и уважаваш в човека ума и способностите му, да отчиташ чисто личностните му черти и моментни преживявания, да го вдъхновяваш, мотивираш. Ей такива простички неща. Но най-важните за мен. 

Когато започна да гледам на хората като на ресурс ще съм се изгубила тотално. Няма да съм аз. Затова напоследък все по-често се замислям какво да правя с живота си. Дали да не скоча в ново поприще, което да е нещо мое, малко и да работя работа, която да прави хората щастливи. Това ще даде смисъл на усилията ми и ще ме вдъхновява да ставам все по-добра от себе си. Нали в това е смисъла? Това е развитието? Преди това последно ще направя опит да бъда такъв шеф, какъвто бих искала да имам. Ако се получи ще е добре. Ако не ще трябва да се скача в неизвестното. Няма връщане назад.