Хотелът ни е на 20 километра от Сигирия и се надяваме да стигнем бързо. Бях чела, че е хубаво да се отиде там по изгрев слънце, но в група с програма това не е възможно. Затова се примирявам, че гледката може и да не е съвсем прекрасна заради изпаренията от джунглата.

Сигирия с право може да се счита за едно от чудесата на света. Високата 200 метра скала се издига в плато и, когато се изкачиш на върха ѝ пред очите ти се открива невероятна гледка на околната джунгла. Докъдето ти стига погледа виждаш онова зелено, което ти носи невероятно спокойствие.Скалното плато съществува от около 7 000 години, а през 3 век пр. н.е. служи като скален манастир, който е изграден от даренията на будистки общности. Градските градини и дворецът се построени от Касапа  през 5 век сл.н.е.  Древни исторически писания разказват за крал Касапа, който убил своя баща и се качил на престола, който бил определен за неговия брат. За да се спаси от преследващите го войски, Касапа издигнал своя дворец на билото на скалното плато Сигирия. Накрая все пак  брат му Могалана превзел крепостта,а Касапа се самоубил.

Най-внушителното в скалата била издяланата в нея фигура на седнал лъв, между лапите, челюстта и гърлото, на когото минавала стълба, която водела към двореца. Днес от лъва са останали само лапите му и зидария, която е била част от стълбата. 

Приказка разказва, че Касапа е имал 500 жени и е поръчал да бъдат нарисувани на скалата. Този участък е известен като "огледалната стена", защото скалата е покрита много успешно с добре полирана бяла мазилка, която и днес (след 1500 години) отразява светлината. Жените са рисувани разголени и, понеже след смъртта на Касапа до 14 век в Сигирия функционира манастир, будистките монаси почти заличават рисунките, тъй като красивите жени им пречат да медитират. Останали са едва девет портрета до днешни дни, които свидетестват за майсторството на рисувалите ги.

 

 

До върха на скалата водят почти 1200 стъпала. Има участъци, които са доста опасни за хора като мен, които се боят от високото. Последните 100 - 200 стъпала са метални и, ако имаш глупостта да погледнеш надолу ще видиш само отвесна скала. Много обичам гледките от високо, но не обичам пътя до там. Особено по недостатъчно обезопасен маршрут. Отдавна се боря с този мой страх и с времето той намалява, но към дадения момент не съм се отървала напълно от него. 

На всичкото отгоре вече е 10 часа и слънцето в последните няколко метра пече доста безмилостно. С треперещи ръце и крака( от умора и страх) най-сетне стъпвам на върха на скалата и почти на момента забравям за всичките усилия, положени дотук. Вълшебно е. На покрива на света сме. Светът на Шри Ланка. Само от едната страна зеленото море е нарушено с подобна на Сигирия скала, но с по-малки размери. Иначе е джунгла и нищо друго. Почти достигам нирвана и започвам да разбирам будистите, които векове са медитирали тук. Това се случва съвсем естествено при такава гледка. Почти не снимах, защото това, което се запечатваше от обектива беше много по-лошо от това, което се запечатваше в ума ми. Оставих се на момента и мисля, че успях да му се насладя на макс.

Днес по програма има посещение на древната столица Полонарува. Вече на всички ни е адски горещо, а Ману не спира да говори  -  за храмове, ступи, Буда. Чуваме за най-важната реликва на будистите - зъба на Буда. В някой от следващите дни ще посетим храма на зъба на Буда, но днес Ману ни обяснява, че храмовете, чиито руини разглеждаме в различни етапи от историята са приютявали тази реликва. Аз усещам, че все повече и повече губя интерес към разказа. Безумно горещо ми е и съм на ръба на изтощението. Всяко стъпало, което се налага да изкачваме ми причинява все повече и по-силна болка. Това убива очарованието на мястото. 

Отделно събуването бос, за да стъпиш в храма, при 40 градуса жега и открити пространства съвсем секва ентусиазма и любопитството ми. 

Днес получихме разяснение що е това ступа. Изграждат ги, за да могат в тях да съхранят някоя реликва, скъпоценност или просто някакви дарения. Имат строго определена архитектура и са свещено място за местните.

Не успях да запомня много от дългите разкази на Ману. Просто днес явно не ми е ден. Полонарува е древна столица на династията Анурадхапура. Запазени са останки от седеметажна сграда на двореца. За жалост е имало пожар и руините не са в много добър вид. Запазен е басейна, в който са обичали да отмарят важните особи.

Безспорно най-красив в Свещения четириъгълник е кръглият Храм на Реликвите – Ватадаж (Vatadage). Ватадаж е уникална сграда със специално предназначение – да съхранява свещени реликви – Зъбът на Буда и Купата за милостиня на Буда. Храмът е на две нива: на първо ниво е входът от северната страна и колонада, а второ ниво е оградено от кръгла тухлена стена. Има 4 входа, от 4-те посоки на света, които водят към 4 статуи на Буда (до днес са запазени две от тях) и кръгла тухлена ступа, в която са се съхранявали реликвите. Пред всеки вход на храма, отстрани на стълбищата се намират камъни-пазачи (Muragala) и Лунни камъни (полукръгли камъни с няколко реда барелефни изображения) пред тях. И двата елемента са носители на много символика и мистика.

 

 

Останките от седеметажния дворец с хиляда стаи

Отказвам се от последната част на обиколката и искам само да седна на сянка до автобуса и да изпия една студена бира, но...греда. Днес е пълнолуние и бира не се сервира и продава. Сериозно ли?!?!?! Съвсем сериозно се оказа. На всяко пълнолуние шриланкийците почиват и не се сервира алкохол. Опитват се да ми продадат джинджифилова безалкохолна бира, но категорично отказвам този куц заместител. 

Сядам с един кокос в ръка и усещам неистова умора. На паркинга има няколко автобуса и върху покривите им си играят местните маймунки. Едно дете им подава чипс и те не спират да се щурат напред назад. Тази картинка ме кара да се усмихна. В градовете има доста бездомни кучета. Но котка не видях. Стигам до извода, че местните котки са маймуните. Big Grin

Това всъщност е дърво 3 в 1. Три дървета в перфектна симбиоза, които формират едно цяло

Събрах два дни в един пътепис, защото в ден 4 пътуваме предимно и посещаваме фабрики за дърворезба и батик и градина на подправките. 

Още преди да тръгнем знаех, че ще си донеса поне една маска от Шри Ланка за импровизираната ми стена на света. От години от пътувания, за които е възможно нося маски или някаква друга дърворезба и ги редя на стената. Все още колекцията е скромна, но се надявам да имам шанса да я направя впечателяваща. В Шри Ланка е много добре развит занаята на дърворезбарите. Изобилието на прекрасна дървесина е сериозна предпоставка за това. В крайна сметка се прибрах с няколко маски от дърво, една от кокос и две статуетки от махагон - рибар и една посестрима - кобра Big Grin. Във работилницата ни обясняват как използват естествени вещества, за да рисуват по маските и сме почти като в химична лаборатория от времето, когато бях 5 клас. 

Гледала съм батик в Малайзия и сега не бях особено впечатлена. В Шри Ланка използват по-тъмни тонове за рисунките си и не успях да си харесам нищо, което да си донеса. 

В градината с подправките попаднахме на местен гид, който така неуморно говори два часа, че всички в групата се почувствахме като непослушни ученици. Разказа за всяко дърво и растение и какво произвеждат от него. В Шри Ланка е много популярна аюрведа медицината. След импровизираната лекция имаше импровизиран масаж в една беседка. Изведнъж нахлуха 7-8 човека и си избраха хора от групата и там на място започна масажа. Влиза си в цената, но все пак масажистите очакват бакшиш. 200 - 300 рупии са достатъчни. И хората си заслужиха парите - много професионало се отнесоха и масажът беше чудесен. Получихме и напитка от местна канела, топла вода и ванилов екстракт. Само това като съставки, а вкусът беше като мляко с какао и захар. Без да има мляко и захар. Странно беше. В края на обиколката се очакваше от нас да си купим козметика и подправки от магазина до градината. Цените бяха умопомрачителни. Наистина. В следващите дни си купихме същата козметика на много по-достъпна цена. Да не вземете да си помислите, че си тръгнахме от Шри Ланка без канела, ванилия, крем и масло от сандалово дърво, кардамон, къри и вече не знам какво още Wild.

Джакфрут. Оказа се приятен плод.