Часовата разлика между България и Шри Ланка е -3 часа и половина и ставането в 6:00 без аларма е трудно постижимо дори за ранобудник като мен. През цялото пътуване ще се окаже трудно това упражнение, но не и невъзможно. Днес започваме с посещение в приют за изоставени слонове в Пинавела. Първото, което ме впечатлява е трафика. С него ще пълзим през всичките дни тук. 100 километра се изминават нормално за 5 часа😲.Пътищата са тесни и двулентови. Шофьорът ни е много смел и безотговорен и често ни изправя на нокти с някое и друго изпреварване, при което си мислим, че ей сега ще се ударим, но в крайна сметка безаварийно изкарахме всички дни. Градските автобуси не спират на спирките, а само леко намаляват и пътниците слизат и се качват в движение. Пълна лудост. Тук - туците маневрират безумно и всички използват клаксоните си като универсално средство за комуникация. Странното е, че се разбират и като цяло катастрофи се случват много рядко.

Пред приюта за слонове попадаме на голяма група дечица на възраст около 5 години. Всички са с униформи и са много мили и послушни. На малките дрехите са им цветни, а на учениците - бели. Всички са чернокоси и чернооки. Момиченцата са с плитки или късо подстригани. Където и да срещахме по пътя си деца гледката беше много приятна. Образованието е безплатно и задължително за всички. При малко над 12000 населени места има повече от 14000 училища. 7% от завършилите продължават с висше образование. Преценката кои да са те се прави след изпит, подобен на нашите матури. На останалите се препоръчва в каква област да се ориентират да работят.

Шриланкийците като будисти, спазвайки един от петте основни принципа на будизма - Да се въздържа от отнемането на живот (ненасилие към всички съзнателни форми на живот), или ахинса , не убиват животни и пазят природата си. В държавата има голяма популация на диви слонове. На много места покрай шосетата има огради с ток, за да спират животните да не излизат на пътя. Слоновете имат много дълъг процес на индивидуално развитие и обучение на малките. Те се раждат с по-малко инстинкти за преживяемост и разчитат на родителите, които ги обучават за дълъг период от време. Когато бракониер убие майката малкото става безпомощно. Поради тази причина е създаден приюта в Пинавела - да се помогне на слонове в беда да оцелеят. Общият им брой е 98. Има и възрастни екземпляра от по 3 тона. 

При посещението ми в Бали се качвах на слон за разходка в джунглата, но сега за първи път храня слон. На входа на приюта продават кошничка с плодове за около 2 лева. Не се отказвам от това преживяване. Слончетата са ми симпатични и въпреки, че ги броят за опасни животни аз не ги усещам като такива. Така и не успях да ги храня като им давам храната в хобота, устата им все се оказваше по-близо. 🙂 

Следва да ни покажат как от слонски изпражнения правят хартия. Докато леко скучаем във фабриката ставаме свидетели на голямо шоу - от близката река прибират десетина едри екземпляра след обичайното им къпане. Гледаме слонско дефиле в тясна уличка. Животните минават покрай павилиони и магазинчета за сувенири буквално на половин метър от нас. Пред процесията върви мъж с нещо като мегафон - сирена и известява хора и коли да се приберат встрани, за да преминат животните. Малко страшничко е да се озовеш притиснат до стената, а покрай теб да преминават няколко тона. Мисля си, че дори и само с хобота да замахне някой от тях би било достатъчно. Такава процесия се случва няколко пъти на ден докато всички обитатели на приюта вземат ежедневната си порция душ.

Обядваме в ресторант, кацнал на скала над реката и се любуваме на гледката на следващата група животни, които определено се наслаждават на прохладата във водата. За съжаление не ни предложиха опция да помагаме в къпането на някой слон. Мисля, че щях с удоволствие да се включа. Още повече, че беше адски горещо и самата аз имах нужда от охлаждащ душ.

След прекрасната храна, гледка и студена местна бира потегляме за пещерните храмове в Дамбула. Местният ни водач Манучш (държеше на своето, че не можем да произнесем последните два звука от името му и го наричахме Ману) е будист. Започна своя разказ за Буда още в автобуса и не спря да говори за учението почти до края на престоя ни щом се запътвахме към някой храм. Очевидно беше, че за него това наистина е начин на живот и спазва пътя, определен от Буда. Да си призная аз съм много неука относно будизма и не съм сигурна, че го разбрах съвсем докрай. Отидох в меката на будизма, така да се каже, без да имам идея кой е Буда. Мислех, че е някакъв източен аналог на нашия Христос. Оказа се погрешно. Няма да преразказвам всичко, което Ману ни говори, защото беше много и не го запомних. 😙 Най-важното се оказа това, че будизмът не е религия и никой не ходи да се моли на Буда в храмовете и съответно не очаква помощ от него. Буда е бил нормален човек като нас. Преминал през няколко етапа в живота си и изградил линия и път на поведение, за който смятал, че е добър. Днес последователите му ходят в храмовете да му поднасят дарове ( цветя), храна и чай за последното хранене следобяд. Това е. В Шри Ланка, ако искаш да си президент или премиер задължително трябва да си будист. Решенията се взимат от президента след като те предварително са били одобрени от водачите на двете будистки секти в страната.

Част от рисунките на тавана на пещерата

В района на Дамбула има около 80 пещери, които са всъщност храмове. Някои от тях съществуват още от 1 в. пр.н.е., и са се използвали от местните монаси за медитация. Най-атрактивен е Златният храм на Дамбула, който е най-мащабният и най-запазеният подобен храм в цяла Шри Ланка. Цели пет отделни пещерни храма влизат в състава на това свещено място.Таванът на Златния храм е покрит с уникални и сложни рисунки, олицетворяващи моменти от живота на Буда. Рисунките са на няколко века, но са много добре запазени и са под егидата на ЮНЕСКО.

Когато посещаваш будистки храм задължително оставяш обувките си на входа. Може по чорапи. Горещо е и ходенето боси не е най-приятното изживяване, но чорапите не са ми под ръка. За следващите дни вече ще зная. Раменете и коленете трябва да са покрити или с ръкави и крачоли, или с шал. Да си кажа честно на мен статуите на медитиращия Буда ми се сториха напълно еднакви. Може би, ако ги съзерцаваш дълго би открил дребни разлики, но аз не се застоях достатъчно. На огромната статуя на Буда в поза Нирвана на стъпалата има маргаритки. Не разбрах защо...

В целия комплекс има 153 статуи. Три от тях са на крале, 4 - на други божества и всички останали са на Буда. Можеш да снимаш статуите, но без човек до тях. Проява на неуважение е да се смяташ на равен с Буда като застанеш за снимка с него. 

Около храмовете има от местните опашати крадци - маймуните. Приемат храна от туристите, но не позволяват да ги погалиш. Диви са си. Ако си невнимателен може да ти отмъкнат храната от ръцете. Крадяха и пакетчета мокри кърпички. Не знаеха, че не стават за ядене, но звуците от шумолене при отварянето им явно ги привличаха. 

Друга атракция са дресьорите на кобри. Щом усетят наблизо туристи отварят капаците на плетените кошници и засвирват с типичната свирка за целта. Една жена от групата ни имаше неистов страх от змии и щом чуеше звука подскачаше и изпадаше в паника докато разбере откъде идва, за да мине възможно най-далече от влечугите. Аз не ги обичам също, но на тези зъбите са извадени и не са опасни. Така, че приемах нормално присъствието им. 

Време е за шоу

Деца, които се обучават за будистки монаси

Този ден беше дълъг и натоварен. По тъмно стигаме в хотела си в Хабарана. На входа ни подават охладени и мокри кърпи да се освежим и това направо ме кара да живна. Мислех си, че няма да имам сили да ида на вечеря.

Хотелът е от тези, които харесвам - малки къщички на голяма зелена площ. Опасявам се, че няма да усетя релакса на басейна поради липса на време. Иначе би било чудесно да поостанем за малко повече и да помедитираме по поляните, но...Вместо това си взимаме по един освежаващ коктейл в бара и седим под звездното небе. Часът е 7 вечерта, а е непрогледна тъмнина. Рано е да лягаме, но и умората днес ни дойде в повече. Вероятно заради това, че не сме се климатизирали още. Утре предстои Сигирия и изкачване на 1400 стъпала. Но за нея в следващия разказ. От мен толкова за днес.