Остров Шри Ланка се намира под Индия и има формата на капка или на круша. Зависи от погледа. Преди много години е имало сухоземна връзка между двете държави. Сега Шри Ланка е 100% - ов остров. До нея можеш да стигнеш по въздух или по вода. Както разбрахме не минават много круизни кораби наоколо. Чудим се защо.

Била съм в тази част на света макар и по на юг от екватора и знам, че е топло и влажно. Бг туристите организирано пътуват натам в т.нар. "сух сезон", а иначе казано във времето, в което вали само по веднъж на ден. 😀 Чудех се дали ще ми е толкова изтощително като в Бали, но беше една идея по-добре. Много е горещо по крайбрежието. На плаж на океана след 11 сутринта почти е невъзможно да се стои. В Шри Ланка чадъри и шезлонги по пясъка няма. Не видях никъде, а минахме през няколко плажа. Има златен пясък с малко частички магнетит, които толкова трудно се мият..., има малко по-сърдит Индийски океан, има палми и друга зеленина. Няма миди и ракообразни. Има риба. Обичам да седя на брега и пред очите ми да е само океана, едно безкрайно синьо в различни нюанси. И звук само от вълните. Няма амбулантни търговци, кръчми, джетове, лодки, разбиваща музика. Само човек и природа. Безценно изживяване. Чуваш душата си, усмихваш сърцето си.

Първи ден от пристигането ни е отделен за релакс и плаж след изтощителните полети. Нямаше да са такива, ако над Дубай не се беше разразила буря и не стояхме като пленници в самолета почти два часа да чакаме разрешение за излитане. За самото излитане дори не искам да си спомня. Все едно се бяхме отправили към ада - проливен дъжд и мега черно небе, което се раздира от гръмотевици. И турболенция, разбира се. Самолетът беше притихнал и май всеки се молеше кой в каквото вярва. Но стига за това.

Настаняват ни рано сутринта в хотела във Ватала. Обличаме банските и бегом на плаж. И ...изненада! Червен флаг и униформен, който ни забранява да се къпем. Скоро се удавил човек наблизо. Гледаш вълните и си мислиш, че този човек се шегува с теб. Уж не са големи и страшни, но щом влезеш до колене във водата и усещаш едно мощно привличане. Тук Индийският океан е нещо сърдит. Помня го лежерен и топъл. И тук е топъл - около 28-29 градуса е водата. Все пак  лекичко се топваме на най-безопасното място, което преценяваме. Слънцето пече под някакъв странен ъгъл и след два часа усещаме, че ако не се приютим в хотела на бара до басейна ще се опържим. Посреща ни богат избор на фрешове и специалитетът - кралски кокосов орех, който расте само тук. Не знам защо не охлаждат кокосите преди да ни предложат по един. Би било още по-вкусно. Цената на тази вкуснотия е около 1 лев. Ако желаеш могат да ти го разсекат и да изядеш и сърцевината. Пробвах я...умерено вкусна е. Предпочитам я изсушена. 

Към 4 следобяд вече умората ни идва в повече и отиваме за душ и релакс, а след това на кратка обиколка на района около хотела. Беше наистина кратка. В Шри Ланка тротоари има само в Коломбо ( и то не навсякъде). В другите населени места има тесен път и банкет покрай него, който се ползва от пешеходците и от шофьорите, когато решат да се изпреварват два автобуса и два тук-тука на двулентов път. Не ме питайте къде отиват хората в такива ситуации. Та повървяхме за кратко, видяхме за първи път варан (добре, че беше малък) и започна да се усеща приближаващия дъжд. А после слънцето залезе в 6. Така е тук. Изгрява и залязва в 6. Предстои вечеря и легло, за да сме готови за утрешния ден и приюта за изоставени слонове.