Обичам Азия. 

Обичам Индийския океан.

В тези места се чувствам щастлива и омиротворена. Там хората са добри. Добри в делата и душите си. Има хармония. Там можеш да осъзнаеш колко прекрасен е света и как спасението наистина дебне отвсякъде.

Вкъщи тече мащабен ремонт и трябваше да се спасявам нанякъде в края на зимата. Къде, къде? Ами в Шри Ланка, как къде. :) Тя е зелена и дива, има малко туристи и е в Азия и на Индийския океан. Речено - сторено. Обаждане до няколко агенции, два банкови превода и вече имам ваучери за настаняване и програма за 9 дни с обещаващото заглавие "Шри Ланка - благословената земя". Преди година приятел разказваше как е ходил там и колко красиво е всичко. Както знаете, предполагам, зеленото ми е голяма слабост. Не успях да устоя на идеята да пътувам часове наред измежду чаени плантации и джунгла, да потапям очи в изумрудената вода, а покрай мен да пасат кротко диви слонове и да подскачат крадливи маймунки. 🤪

По принцип преди да отида някъде чета какво е хубаво да се види и да се опита. Сега просто нямаше кога. Ще се оставя на водачите (този от България и местния) да ми разкрият тайните на прекрасния остров. 

И така - 17-ти март е денят. Два полета от по пет часа през Дубай с малко престой между тях. Оказа се непредвидено голям, но затова после. Един куфар с дрехи и един празен за нещата, които ще си донеса от там. (Омръзна ми да си купувам чанти от екзотични места, защото не мога да се спра да пазарувам местни неща!) Заредена съм с позитивизъм и искам тазгодишната зелена приказка да започва. 

Обобщената дума за това пътуване е зелено. Боже, каква изненада! 😀😀😀