Утре тръгвам за Шри Ланка. Седя и се взирам в звездното небе и си мисля каква щастливка съм. Живея във времена, в които за няколко часа мога да отида на почти 7000 километра. Мога да си позволя да го направя. Мога да бъда на места, за които съм чела и гледала. Имам свободата да бъда почти навсякъде. И изведнъж ме обзе благодарност. Жива съм, здрава съм и ставам все по-любопитна. Мога да бъда себе си, мога да се предизвиквам и да се побеждавам. Мога да избирам. Мога да забравям. Мога и искам да прощавам. Трудно ми е понякога, но работя по това. 

Та утре е прекрасен ден. Отивам на топло и прекрасно място, в дивата природа и се чувствам като дете преди Коледа. Развълнувано, нетърпеливо и щастливо. 

Но най-вече аз съм благодарна. За всичко.

Продължавам да вървя напред. Докато пътят свърши. А после? После ще скоча...