Отдавна се опитвам да разбера конфликта между Израел и Палестина. Наистина недоумявам защо тези хора продължават да се избиват помежду си. Почти няма семейство в двете държави (едната, от които е на практика автономна територия), което да не е изгубило близък в дългата война, която водят помежду си. И всяка една от страните има своето право. Малко насилствено ми се струва създаването на държавата Израел през 1948 година.

След края на Първата световна война по тези земи се  създава т.нар. Британски мандат в Палестина, според който териториите на днешните Израел, Йордания и част от днешен Ирак(дотогава провинции на Османската империя) са дадени на Британската империя.  В Палестина пристигат около 40 000 евреи, предимно от Източна ЕвропаЗаселниците  са обучени на селско стопанство и са способни да развиват икономика. Въпреки емиграционната квота, установена от британските власти, еврейското население нараства на 90 000 души. Голяма част от новодошлите хора по тези земи са ционистите-социалисти. Създават се първите колективни стопанства (кибуци). Ционистите започват да развиват профсъюзи, поемат контрола над здравеопазването, образованието и икономиката. Британският мандат е прекратен през 1948 г. и на 14 май премиерът Давид Бен Гурион обявява независимостта на израелската държава. Тя е призната веднага от САЩ, СССР и много други страни, но не и от съседните арабски държави. ООН подкрепя тези действия с резолюция.

 

Грозната и скъпа стена, която разделя Израел и Палестина. Издигната да спре убийствените атентати. За мен е символ на разделението и паметник на войната, която вече повече от половин век се води по тези земи

Не може да се отрече предприемчивия дух и високите компетенции в различни области на науката на евреите. Това се оказва ключово при превземането на практика на Палестина. Контролирайки икономиката, здравеопазването и образованието те правят държавата Израел. Има множество израелски патенти в много сфери на икономиката. Те са измислили капковото напояване и затова еврейската държава има силно селско стопанство върху тази негостоприемна пустинна земя. Успешно преработват отпадните води до такива за питейни нужди. Скъпа технология, но за момента единствено възможна за тях при климата и терена, на който се намират. Освен това имат голям дял в обработката на диаманти, в нанотехнологиите и в още куп други високотехнологични области. 

Нарът е символ на Израел. Плодовете са огромни, а фрешовете от тях божествено вкусни.

И на фона на всички тези високи технологии все още има хора сред тях, т. нар. ортодоксални евреи, които все едно живеят векове назад. Чудехме се как може един млад човек в 21 век да върви в този горещ климат с огромна шапка от някаква козина на главата си, а друг да стои с часове на стената на плача и да чете молитви и все едно си бие главата в стената. Честно да си призная аз това не го разбирам. Разбирам, че традициите трябва да се съхраняват, че хората трябва да помнят историята на рода си, но все пак човечеството се развива и такива ритуали ми се струват отживелица. Може и да бъркам, но така усещам нещата.

Ние точно на шабат (техния почивен ден, който е събота) сме на Стената на плача. Не разрешават да снимаме. BlinkСпоред тях снимането означава извършване на някакво действие, което не се позволява на шабат. На моя въпрос към екскурзовода защо да не снимаме щом не сме евреи и за нас този ден е просто събота тя не успя да ми отговори, но каза, че има доброволци, които следят дали туристите спазват правилата и, ако те хванат крещят по теб. Безумно е. С очите си видях как го правят наистина. Това не ми попречи да снимам, но бях просто по-дискретна. 

Стената на плача  е подпорна стена, част от соломоновия храм. В днешни времена туристите отиват там най-вече да оставят бележчица с най-съкровените си желания в процепите и. Смята се, че това е един вид директа връзка с Господ. Разделена е на две части - една за мъжете (по-голямата част) и една за жените. Мъжете трябва да са с традиционната еврейска шапчица  ки́па , когато отиват до нея, а жените да покрият главата си с шал. Шапчици услужливо има на самия площад и са безплатни. 

Някакъв вид ортодоксални евреи

Образованието в Израел е задължително до 18 годишна възраст. Преди да завършат учениците задължително отиват за два месеца на екскурзия в Европа по концлагерите. За да помнят и знаят какво се е случило с народа им. След това всички отбиват задължителна военна служба. Момчетата три години, а момичетата - две. 

Обичайно семействата имат по пет деца и живеят в жилища от по 120-150 кв.м. Местните данъци се плащат на всеки два месеца. За апартамент от около 80 кв.м. данъкът на месец е около 200 лв. Никак не са малко. Работещите се облагат с прогресивно подоходно облагане. С две думи - взима се повече от богатите. 

Здравеопазването е на високо ниво, но не е безплатно. Дори и осигурен доплащаш някакъв процент от сметките. Израел са един от лидерите в производството на медицинска апаратура.

Повечето евреи се хранят с кашерна храна. Най-основното за нея е, че не се смесват месо и мляко. Свинското също не присъства в менюто. 

 

Йерусалимски гевреци

Арабски сладости в арабския квартал на стар Йерусалим

Ако трябва да направя някакво обобщение то ще е, че Израел по-скоро не ми хареса. Твърде е различно от представата за уютен свят, в който бих искала да живея или дори само да почивам и пътувам. Като се започне от чисто географски характеристики (хълмисто, каменисто, пустинно) и се стигне до това, че там са параноични на тема тероризъм и имат куп правила и ограничения, нищо привлекателно не намерих в тази свята земя. Съжалявам, ако звуча негативно, но така почувствах нещата. Тази държава е една от тези, които не бих посетила втори път. Не е моето.