И така. Вече официално съм хаджия. Cool

Поклоних се на Божи гроб, преминах по Виа Долороса, потопих се в река Йордан, видях мястото, където е роден Исус. Изобщо всичко, което е важно за един християнин. 

Само, че аз не съм от хората, които свързват вярата и християнските ценности с институцията Църква. И може би заради това не почувствах това поклонничество като някакво духовно изживяване. 

Започвам първо с Виа Долороса. Пътят, който Исус е изминал докато стигне Голгота. Днес това е тясна уличка в арабския квартал на стар Йерусалим. С милионите малки дюкянчета, в които има всичко - баклави, подправки, шалове, кръстове, свещи, лампи и въобще всичко, за което се сетите. Преминаването по нея в група от 48 човека е сериозно изпитание. Мога смело да кажа, че постоянно се оглеждахме за българския флаг, който го носеше местния гид и бързахме, бързахме...И ето в края на пътя се озоваваме на малко площадче, където е църквата и Божи гроб. И сега започва веселото. Влизаме в малка църква, а в нея е параклиса със самия Божи гроб. Около параклиса има средно голяма тълпа хора (впоследствие се оказа, че да минат всички преди нас се наложи да стърчим прави почти без кислород около три часа). Самата опашка в началото си е доста широка, но накрая се стига до колона по един. Такова бутане, нерви и претенции могат само да те изнервят и да изпарят всички мисли за духовност от душата ти. Ние сме упорити и стоически изтърпяваме всичко. Може би да си хаджия означава да проявиш  безмерно търпение. Знам ли.

Самият параклис е под опеката на шест църкви. И по някакво време го затвориха за посещение и започнаха да минават с кандилници и да свирят на орган. Това горе - долу отне около 40 минути. Няма лошо, всяка църква явно има своите ритуали. В противоположния край на входа на параклиса има едно тясно помещение, което е коптски параклис. Някакво семейство от столетия го стопанисва и всеки божи ден е там. Това е доста стоическа работа според мен. Непосредствено срещу това параклисче има катакомби, които преди години са принадлежали на българската църква, но с идването на власт на комунистите в България са спрели да плащат дължимото на Йерусалим и сме изгубили правото да имаме частица българско място в близост до Божи гроб. Какво да се прави...политика.

Най-накрая идва и нашия ред и гръцки свещеник ни вкарва за не повече от минута да докоснем плочата на Божи гроб. По 4 човека влизат наведнъж. За повече няма място. След толкова дълго чакане и нерви аз не мога да почувствам нищо. Остава ми само да благодаря за всичко, което имам и нямам и да се помоля за всички мои близки да са здрави. Това е.

На излизане остава да свърша още две неща. Да осветя  символично някакви дребни предмети върху камъка, за който се твърди, че върху него е помазан Исус след като е умрял на кръста и да запаля свитък от 33 свещи от благодатния огън, които почти веднага да угася и да занеса у дома, за да имам символично частичка от този огън. Тези свещи се раздават на близки и приятели и се палят на празници или при болест, тежка или радостна ситуация. Честно казано бързам да изпълня двата ритуала и да изляза на въздух. 

След Божи гроб по програма имаме посещение на църквата Рождество Христово във Витлеем. Малко ни бяха три часа чакане та добавихме и час в тази църква. В момента тече мащабен ремонт. Голяма част от мозайките по стените са реставрирани, покривът е поправен, но още поне година ще има скелета вътре, за да се довърши всичко предвидено. Специално за покрива италианските реставратори са издирили от различни места автентична дървесина от периода на построяване на църквата и са я използвали за ремонта. Наистина гредите изглеждат автентично древни. 

Църквата е построена от майката на император Константин Елена върху пещерите, в които се вярва, че е роден Исус. На мястото на яслата първоначално е имало златна четиринадестлъчева звезда (витлеемската звезда), която е открадната и след това е поставена сребърна. Тя стои и до днес. Самата църква в днешно време се стопанисва съвместно от три : Гръцката православна, Римокатолическата и Арменската апостолическа църкви.

Витлеемската звезда

Някъде вляво на мозайките пише Сердика. Защото нашата църква някога е била важна за останалия християнски свят

По Коледа съвсем очаквано Витлеем става място, на което се стичат хора от цял свят. Още е ноември, но са започнали с украсата на гигантската елха на площада пред църквата

Символичната кръщавка в река Йордан може да се извърши както от страната на Израел, така и от страната на Йордания. Самата река е граница между двете държави и още продължават споровете от коя точно страна Йоан Кръстител е кръстил Исус. Мисля, че тази подробност е напълно пренебрежима, тъй както има една дума, че "никога не можеш да се изкъпеш в една и съща река". Водата изглежда много мръсна, но това е от наносите, които идват от пустинята. От фирмата, която ни осигурява екскурзоводско обслужване в Израел ни предоставят шишенца да си налеем вода. Правя го само с изследователска цел, защото гидът ни твърди, че тази вода не зеленясва, когато стои дълго време. Не ми се вярва, но времето ще покаже. До нас има някакви индийци, които вече половин час плачат и нареждат, а след това няколко пъти изцяло се потапят във водата. Странни ритуали. Ние се ограничаваме да потопим крака. И то не всички от групата. 

Това бяха акцентите в програмата, които по някакъв начин кореспондират с нашите християнски вярвания и традиции, които нямат почти никаква стойност за юдеите, но за това ще разкажа в друг пътепис.

Цялата тълпа и липса на ред около тези свети места правят преживяването недотам духовно и приятно. Поне аз си го представях по друг начин. Макар, че винаги съм приемала Стария завет като една древна приказка не успях да се потопя в магията и по тези места. Блъскането не кореспондира в представите ми с миролюбив поклонник християнин. Съжалявам...