Ако знаех, че днес е последния ден от живота ми...Какво щях да направя?

Сигурна съм, че щях да ти се обадя. Нямаше да мога да си отида от този свят с толкова премълчани неща, с толкова неизяснени чувства, с толкова емоции. Щях да се съблека от всичките си предрасъдъци и усещания, че имам всичкото време на този свят да чакам ти сам да разбереш какво чувствам. Щях да искам да съм казала всичко и нямаше да ме интересува дали ще те шокирам или притесня, дали няма да ме помислиш за много нападателна, за глупава или за каквато и да е. Щях да се опитам да направя всичко, което е в моята власт и зависи от моята воля. Тогава щях спокойно да си отида от този свят. 

Щях да ти благодаря, че се срещнахме. Въпреки всичко. От срещата ни не съм същата. Знам за неподозирани емоции, които изпитах. Знам, че има една душа, която си говори с моята, макар, че устните мълчаха доста често. Мълчат дори и в този момент. Знам, че има човек, който като погледне в очите ми и ме прочита. Нищо, че се държи така все едно никога не е знаел нищо за мен. Просто знам, че те има. И, че такъв човек е възможен.

А ти? Ако днес е последния ти ден на тази земя какво ще направиш? Ще ми се обадиш ли?

А може би не трябва да чакаме да дойде този ден, защото това, което ни остава в бъдещето ще е различно, ако точно днес вземем това решение.