"Живот в скалите" ме разтърси със своята човечност. Роман, който постоянно те държи на ръба на плача и смеха. Роман за истината в живота. Роман за смъртта. Роман за страхове и любови. Всички различни и много честни. 

Не бях откривала толкова свои чувства в друга книга досега.

Мислех, че са ми се случили странни неща, които са променили живота ми.

Това беше докато не прочетох романа.

Сега вече знам. Моята душа си има план, различен от ума ми. И няма как да и го променя. Мога да правя с ума си избори, но ако не идват от душата това не са мои избори. Много се чудя защо не загърбвам хора и мечти, когато умът ми крещи да го направя. Сега знам. Душата има свое мнение. И то явно е различно. 

Ще взема да я слушам повече.

За да стана отново цяла. Цяла със себе си.