Защо сме толкова лоши?

Защо нямаме никаква толерантност един към друг? 

Защо шофираме като обезумели и после създаваме черна статистика?

Защо избягваме да мислим за другите и сме се фокусирали върху себе си?

Толкова ли е трудно да се съобразим с някого и нещо?

От снощи си задавам тези въпроси. Всъщност и преди съм мислила върху тях, но снощи станаха много натрапчиви.

Постоянно някой ни е виновен - колегата, съседа, АПИ, ЕС, Бойко Борисов лично, еврейските конспиратори...А всъщност виновни сме ние, за да ни се случва всичко, което ни се случва. Ние мразим да мислим. Или по-жалкото - не можем да мислим. Част от нас са се качили на мощни и скъпи коли и все едно са си купили безсмъртие. Друга част постоянно искат да прецакат системата и хитруват за всичко  - карат в насрещното, за да изпреварят шепа коли в колоната, минават в аварийната лента, за да те изпреварят отдясно, лъжат за заплатата си и не плащат данъци....Кого лъжем всъщност? В какво сме превърнали мястото, на което живеем? 

Ние нямаме най-лошите пътища. Нямаме най-лошите управници. Не живеем в най- неблагоприятното място на планетата.Не сме част от най-ужасната държава. Но се държим така все едно имаме и сме във всичко това. Защото просто сме лоши.

Ако спазвахме правилата. Ако обичахме вместо да мразим. Ако поне малко ни пукаше за хората и нещата около нас щеше да е различно. Но не е. И за това сме виновни само и единствено ние. Живеем така, защото така искаме. 

Аз не искам, но не живея тук сама. Това, което зависи от мен го правя. Всеки ден. А ти? Ти правиш ли нещата правилно? Мислиш ли за някого - за непознатия в трамвая, за колата пред теб в задръстването, за съседа? Ако го правиш прости за думите ми. Те са за онези, които не се замислят.