Толкова далеч ходих, а в съседна Македония не. Реших да попълня този пропуск. Още повече, че част от корените ми са македонски. Не беше сложно да организирам един дълъг четиридневен уикенд до Охридското езеро. Пътуваме с кола. Уж не е далече като километри, но имат участък от около 70 км, в който трудно караш с повече от 40 км/час. И имат много безумно поставени патарини (места за плащане на магистрална такса). Поне шест са, през няколко километра и приемат само плащане кеш и то в местна валута. Цялата сума е около 8 български лева. Така и не разбрах защо така са измислили да ги позиционират. Освен това кипи усилен ремонт на много голям пътен участък и на няколко места имаше стеснения на пътя и се налагаше да изчакваме срещуположно движещи се автомобили. Та цифром и словом пътят от София до Охрид отне малко повече от шест часа. За почти 400 км трасе. 

Пристигаме в Охрид в ранния следобяд. Този град още от пръв поглед ми напомни на стария Несебър. Но без сергиите с парцалки. Поне в частта, която видях. Проблем с паркирането нямаше и отидохме да разгледаме набързо квартал Вароша. По крайбрежната алея кипи живот, хора спокойно хапват сладолед на сянка под дърветата, други плуват в езерото, лодкари предлагат разходка с лодка. 

Вароша е чаровно място със старите си къщи, със сгушените кръчмици, със занаятчийските работилнички и малки магазинчета за различни ръчно изработени изделия. Не разпознах китайски сувенири. Много самобитно и уютно ми се стори всичко. Горещо е, а ние искаме да идем до манастира "Св. Наум". Затова не се застояваме много, но си говорим, че на Охрид трябва да отделим време друг път, за да се потопим повече в духа на мястото.

Креативно име за пицария :)

Тук в надписа присъства буква, дето не е в азбуката на братята

Манастирът Св. Наум се намира на около 30 км от Охрид в посока Албания. Няма много табели и се налага да питаме местните, защото и GPS-ът упорито ни праща на някакъв Св. Наум в самия град Blink

Това място е вълшебно. Предлага невероятна гледка към езерото , прегърнато отвсякъде с планини. Там са и част от изворите, които пълнят самото езеро. Сядаме да обядваме на понтон в един от тях и можем да видим как водата блика от земните недра. Аз се чувствам невероятно при близостта на вода и прохладата, която се усеща в комбинация със студеното скопско пиво и чудесно приготвената охридска пастърва. В този момент не мога да искам нищо повече от Вселената. Душата ми е пълна с приятни емоции. Тук мога да остана много дълго време.

Тавче - гравче или Тафче - графче
Така и не разбрах как е правилно да се изписва

Като стана дума за храна. Македония не е по-различна от Сърбия. Все същите огромни порции добре приготвена храна с качествени продукти. Въпреки, че се опитват да създадат свой облик и да се разграничат от сръбската кухня разлика голяма няма. Опитах всичко, което смятат за национално ястие и не мога да си изкривя душата - вкусно беше. Въпреки, че не съм от големите любители на месото там ядох почти на всяко ядене месо. Просто такава е кухнята. Салатите са като у нас. Абсолютно никаква разлика няма . Виж тяхното тавче  - гравче (печен боб) имаше подправка, която аз лично не ползвам, но пък нямаше джоджен, който смятам за задължителен атрибут на боба. Но и без него бобът им беше много вкусен.

Опитах и гроздето им. Районът Тиквеш се води със сходни условия за производство на вино като този на Тоскана. Има цели 280 слънчеви дни в годината и е ветровито, което било идеално за гроздето. По времето на Югославия избата в Тиквеш е била с много голям капацитет за производство на вино. Ако не се лъжа около 60 млн. литра годишно. Освен това по повеля на партията са садени сортове грозде, които виреят и на много други места в света с цел да се конкурират чуждите производители. Сега, слава богу, е различно. Избата е модернизирана и реално произвежда около 1/3 от количеството на вино отпреди години. Разчита се на местни сортове грозде, които са ендемични за този район -  тамянка и "Станушина". Пих вино розе от избата Тиквеш и останах с прекрасно усещане на небцето. Купихме и за вкъщи бяло вино Тамянка и Барово. Още не съм ги пробвала, но е въпрос на време Wink

Розе от изба "Тиквеш"

Пастърмалия ( в оригинал е с овча пастърма, но сега я правят с различни видове месо; тази в случая е с пилешко)

Тамошният вариант на сирене по шопски

Няма как да минем без плескавица

Хотелът ни е много близо до Струга. Кръстен е "Изгрев" и има защо. Понеже ставам рано и всяка сутрин докато пиех кафето си на терасата с изглед към езерото наблюдавах как слънцето започва своя ход от хоризонта. Невероятно свежо усещане в началото на деня с всичката тази тишина наоколо. Само плясъкът на патиците във водата е звукът, който чуваш. Тотален релакс. Имаме си инфинити басейн, аквапарк и плаж на Охридското езеро. Какво да иска повече човек. Слънцето е щедро, водата е идеална да те разхлади. Басейнът и езерото са с еднаква температура. Но за плажа трябват аква обувки. Дъното също е каменисто и не е удобно да караш бос. Риба има и дори не съвсем дребни екземпляри плуват на метър от брега. Водата е изключително чиста. Не видях никъде да плува дори едно боклуче. Дъното се вижда и на двадесетина метра дълбочина. За македонците Охридското езеро е местния вариант за море. Като цяло там хората не работят за добри заплати, стандартът е по-нисък дори и от нашия.  

Ако трябва да обобщя това пътуване бих го нарекла пътуване почти към дома. В Македония се чувствах като у дома си. Може да е от корените ми, все пак майка ми е родена там. Каквото и да си говорим македонците говорят и пишат на български (само че с правописни грешки Big Grin). Не съм добра с историята, но това събитие, което ни е разделило е било грешка. Не мога да гледам на тази територия и на тези хора като на нещо различно от българи. Ние с тях сме едно. Говорим всеки уж на неговия си език, но се разбираме чудесно. Имаме една и съща история, култура, храна и онзи балкански вкус към живота, който е неповторим. Не искам да звуча политически. Това е моето обикновено човешко усещане за нещата и хората. 

Та, довиждане, Македония. 

Скоро пак ще дойда.