Не ползвам заместители. Живея с липсите. Макар и да е много трудно. Не търся някого и нещо. Той или то се появяват в живота ми и се научих да ги ценя. Когато го напуснат ми е празно, но свиквам да живея и така. Ако е истинско остава, ако ли не - изчезва. Не искам да съм нечий заместител. Аз съм си аз и толкова. Ако допусна някой да ме опознае и има очи и сърце за мен той не би ме сменил с подобие. Ако го направи значи не струвам нищо за него. Значи никога не е било истинско. 

Пия кафето си чисто. Или с малко захар. Не му слагам подсладител и мляко. Така постъпвам и с хората. Изпивам чашата с емоции до дъно (ако има такова) и знам дали ми е харесало. Не го подправям с цветове и вкусове. Искам и истинските хора около мен да постъпват така с мен. Да знаят защо на моменти горча, защо съм кисела или пък сладка. Да ме искат такава - неподправена. Ако не могат да намерят своето истинско нещо, не да ме променят. Моят вкус съм аз. И все си мисля, че някой някога ще търси точно този вкус - да отпие и да каже " Това е идеалното за мен". Да съм заместител или да ме замества не е моето. Благодаря на тези, които ме приемат като мен, на тези, които понякога им е кисело от вкуса ми или горчиво. Аз не съм само това. Но вие така или иначе си го знаете.