Ден преди да си заминем обратно за България имаме разходка с яхта и наблюдение на делфини и китове пилоти в естествената им среда. Изпълнена съм с много ентусиазъм и никакви приказки, че едва ли ще видим китове не могат да ми помрачат настроението. Днес сме наполовина групата. Част от хората решиха, че да прекосят отново острова по дължина им идва много и останаха в Пуерто де ла Круз. Всички разходки с яхти стартират от пристанищата в южната част на Тенерифе.

Ние трябва да сме на кея в 10 часа, което предполага, че част от групата ще са кисели на тръгване заради ранното ставане. Аз такъв проблем нямам, защото по правило ставам рано. 

 

Посрещат ни с по чаша шампанско и пресни плодове на борда. Слънцето е все още ласкаво без да напича силно. Яхтата е за около 10 човека и е много комфортно. Не се мотаем много и се отправяме в открития океан. Капитанът е класика в жанра. Загорял от слънцето с брада и типичната за морските вълци походка. Разказава ни, че първо ще се отправим навътре в океана, за да наблюдаваме делфини, а след това ще акостираме в близост до лагуна, за да се гмуркаме. Нищо не спомена за гледане на китове и ме зачопли съмнението, че май е рекламен трик за зарибяване на туристите. Но каквото такова. Важното е, че се наслаждавам на прекрасния ден и уникално синия Атлантик. На мен ми трябва да съм близо до вода, за да съм мега щастлива. Останалото е просто в бонус. Душата ми е в мир с всичко наоколо. Просто в този момент си мисля, че бих могла вечно да живея на яхта и да бъда сред вълните. Макар да изглежда спокоен океана всички опити да се преместя от едно на друго място в яхтата са придружени с много усилия и много залитане Big Grin. Но не от чашата шампанско. Определено не от нея. 

Почти откакто сме тръгнали капитанът не спира да говори по радиостанцията си. След малко разбираме защо. Всички яхти и корабчета, с които си комуникира са излезнали с цел като нашата - да наблюдават делфини. И когато някой попадне на тях предава и на останалите координатите на пасажа. Отправяме се към такова място и около нас започват да обикалят няколко делфина. Изключително грациозни животни. Така плуват сякаш се носят просто по вълните и използват полюшването на океана. Отказвам се да снимам с телефона. Ползвам само камерата и то за малко. Искам да преживея на макс гледката. Когато ни подминават потегляме отново нанякъде и капитанът продължава да говори. Не след дълго и на яхатата настава суматоха. Словенците, които са с нас стават много еуфорични изведнъж. Разбираме, че сме попаднали на три кита пилоти. Срамежливи са. Само гръбната перка се вижда отчетливо и за момент зървам как единия изпуска така типичното фонтанче въздух. Не са големи животни. Може би два пъти по-дълги и също толкова по-широки от нормален делфин. Много са красиви, а движенията им са като на ансамбъл по синхронно плуване. Определено сме навлезнали по-навътре в океана, защото водата е толкова тъмно синя, че чак ти прилича на черна. Вече съм впечатлена на макс. Щеше да е много яко да видя гърбат или син кит (например), но пък щеше да е доста опасно да се доближим с толкова малко корабче до толкова огромно животно. 

Някъде по обяд капитанът закотвя яхтата в едно чудно заливче, до което трудно се стига по суша, защото са много стръмни скалите и, ако не се занимаваш с катерене няма как да се справиш. Около лодката плуват стотици риби. Направо водата ври от тях. На цвят е тюркоазено синя и кристално чиста. Така съм се припекла, че изобщо не ми се плува... Сервират ни обяда и се наслаждаваме на безвремието и всичко. Изобщо не искам да си тръгвам от тук. Целогодишно бих могла да се размотавам около Тенерифе на яхта, само, че реалността е различна. Идва края на тази ваканция. Утре ще летим отново в претъпкания чартър за България. Ще се заредят един след друг монотонните дни и докато се усетим лятото ще е минало. Ако можех сама да конструирам живота и вселената и имах неограничени възможности щях да направя едно вечно лято и море около мен. Палми, пясък и прекрасно слънце. И това щеше да е напълно достатъчно. Щях да седя с часове на плажа или с часове да плувам и щях да бъда себе си.