Това е кралят. Вулканът, който винаги изниква в ума ти щом чуеш за Тенерифе. Почти от всяка точка на острова можеш да видиш високия му връх, който е най-високата точка в Испания. Макар, че Тенерифе и Испания са ми малко различни неща, географски и политически Тенерифе е част от тази държава.

Късно научих, че посещението на самия кратер на вулкана е лимитирано и, за да се случи, почти три месеца по-рано е необходимо човек да си направи резервация, която е абсолютно безплатна, на следния сайт : https://www.reservasparquesnacionales.es/real/ParquesNac/usu/html/detalle-actividad-oapn.aspx?ii=6ENG&cen=2&act=1

Малко се ядосах на агенцията, че не го обяснява на хората, но после си дадох сметка, че вероятно малцина имат изобщо интерес към вулкана и нашите агенции не се стараят за такива като мен. Затова следващият път, когато тръгна нанякъде организирано ще подходя така, както правя, когато си организирам всичко сама - ще си направя детайлно проучване на местата, които искам да посетя. 

Добре е предварително да си купи човек и билети за лифта, който те изкачва от 2200 метра до 3500. Така имаш точен час за качване и гаранцията, че изкачването изобщо ще се случи, защото капацитетът на лифта е лимитиран за деня и не се знае колко хора точно, както и вас ще решат да го ползват в този ден. Самото изкачване е леко екстремно, но леко. При нас времето беше отчайващо горещо. На 3500 метра слънцето пече безмилостно. Уж прогнозата беше да е около 10 градуса и ние носихме якета, но тя не се оправда. Сигурно беше 40 градуса. И то без никакво облаче на хоризонта. Което ни помогна да видим прекрасна гледка към океана и съседните острови в канарския архипелаг. Интересното беше, че над всеки остров, подобно на гигантска шапка, бяха надвиснали бели облаци. Това е заради микроклимата.

За такива като нас, които нямат разрешително за кратера все пак има алтернатива, която се нарича маршрут 12 и води до кратера на дъщерния вулкан на Тейде - Пико Виехо. До него се стига сравнително лесно. На практика слизаш на около 3100 метра височина, но после трябва да се върнеш пак на 3500, за да хванеш лифта наобратно.

Има поверие, че не трябва да взимаш дори и камъче от там, за да не събудиш вулкана. Smile НО! Ако потъкраш това камъче в друго и леко промениш формата му вулканът вече няма да го познае и да се разсърди. Естествено, че това направихме и отмъкнахме няколко за приятели и, за да имаме частичка от това място.

В близост до кратера на Тейде се усеща доста силна миризма на сяра. И освен това сега скоро му е време да изригва, така че го имаше и елемента на  тръпката дали няма да се окажем на острова, когато реши да го прави. Това в кръга на шегата, разбира се. Но обективно погледнато вулканът се води активен и нестабилен и след изследване от 2009 година се счита, че му предстои да изригне бурно скоро.   

За да стигнеш до началната станция за изкачване минаваш през голяма област от парк Тейде. Пътят е живописен и не толкова екстремен като за долината Маска. В началото има класическа горска гледка, зелено е, а небето е лазурно синьо. Спираме не толкова за почивка колкото да се насладим на прекрасния въздух и да зарадваме очите си с всичко наоколо. С изкачването по-нагоре теренът става все по-пуст докато накрая заприличва на Марс. Много негостоприемно и каменисто място. Но дори и там почти под върха има малки цветенца, които приличат на лайка. Странно е как природата го е измислила, но както се казва "Красотата ще спаси света". Или това беше някакъв девиз на конкурси за всевъзможни миски Hehe

Отделихме цял ден на парк Тейде и не съжалявам за това. За първи път през живота си виждам вулкан. Е, нямаше лава под краката ни, но пак е нещо. За лава май ще трябва да се разходя до Хавай или Филипините...Сигурно и това ще направя някога, но засега отбелязвам първи видян действащ вулкан.