Детето в мен е живо. Детето в мен се радва. А аз самата за първи път си тръгвам от зоопарк мокра до кости и ухилена до уши Wild.

Лоро парк е много хубав зоопарк в градчето Пуерто де ла Круз в Тенерифе, където се намира хотела ни. Влакчето, което вози безплатно посетители за парка спира досами нашия хотел. И докато се усетим вече пътуваме натам. Плановете са до обяд да сме на плаж, а след това да щурмуваме зоопарка. В него всеки ден има по четири шоу програми - с морски лъвове, делфини, косатки и папагали. Отбелязали сме си удобни начални часове, а аз лично най-много искам да присъствам на шоуто с косатките. 

Плажът в близост до Лоро парк е с типичния за Тенерифе черен фин пясък. Виждала съм и други черни плажове, но толкова наситен черен цвят не са били. Голям недостатък е, че за да се предпазиш от слънцето не можеш да заровиш крака в пясъка, защото положението става съвсем зле. По обясними причини. Плажът не е много голям, но не е гъсто населен. Идеален е. Океанът не е сърдит като в Португалия. Не е много горещо. Перфектно е.

Обзело ме е едно спокойствие. Спокойствието, когато съм в близост до вода. Обожавам това синьо в цвета на океана. Чистотата на водата и загатнатата мощ, която се усеща с всяка, дори безобидна, вълна. Обичам океаните повече от моретата. Правят те нищожен, но пък толкова мощ и красота си заслужават да им се възхищаваш. 

Ще обядваме в ресторантче, кацнало на ръба на скалата до плажа. Бели пейки и столчета и тюркоазени възглавнички. Невероятно вкусна морска храна и ледено студена местна бира. Тук мога да остана завинаги.

Тъй като испанската кухня не ме е впечатлила с нищо особено за тази почивка ще пропусна раздела "Какво ядох". Ще споменавам понякога нещо, но като цяло няма материал за цял кулинарен обзор. Smile

Най-вкусната паеля, която съм яла някога

Време е за шоу. Лоро парк е голям зоопарк, който може да се брои и за ботаническа градина. Има много голям пингвинариум, в който на ден се изсипват по 12 тона сняг. Обичам пингвините и малко съм разочарована, че трябва да ги гледам през дебело стъкло, но няма как в тези температури да виреят на открито. В един момент влезе служител да поразрине снега и явно едно малко приятелче си "има приказка" с него, защото той го погали по главицата, а то после не спря да го кълве по панталона. Big Grin

Маймуните и сурикатите са другите ми слабости във всеки зоопарк. И тук не направи изключение. Сурикатите са все така неуморни сладури, а маймуните толкова приличат на нас... Big Grin

Така неусетно дойде време за първото планирано шоу - това на морските лъвове. До този момент подцянявах интелекта на тези животни и се оказах приятно изненадана. Оказаха се добри танцьори и много грациозни партньори. От време на време даваха кадри от живата природа и как вредим на тези животни с нехайството и цапането си. Жалко, че гласът зад кадър звучеше на испански. Не знам защо, но този език много дразни ушите ми. Нямам обяснение защо това е така, но е факт. И затова се абстрахирам и изобщо не се опитвам да хвана и дума.

 

За да видим сурикатите за малко не пропуснахме шоуто в делфинариума. Мислех, че то ще ми е най-скучно, защото съм гледала няколко пъти подобно. Оказах се в грешка. Тук и делфините, и дресьорите са в повече. Тези животни са уникално грациозни и много умни. Освен това и приятелски настроени към хората. Самата хореография е умело направена, с чувство за хумор и отново с образователна цел имаше клипове, които призоваваха да се пази природата и делфините. Имаше и демонстрация какво да направиш, ако случайно намериш на брега делфин, как да му помогнеш да оживее докато дойде някой да се погрижи за него професионално. Тези 15 минути се изнизаха докато да видиш в ахвания и ръкопляскания, в смях и усмивки. Успях да уловя няколко кадъра с делфини в полет, с които съм горда.            

За десерт си оставихме шоуто с косатките. Добър десерт беше. Мокър. Wild

Твърдо решени да сме в центъра на събитието сядаме на столове, на които пише, че ще бъде мокро. И, за да не си помислим, че ще е леко пръскане преди да започне реално шоуто вървят кадри от предишни и това какво къпане пада. Този факт не ни разколебава изобщо. Тъкмо обратното. Още по-мотивирани сме да стоим на прицела на големите риби. 

Не съм предполагала такива огромни животни, че подлежат на дресировка. Тези хищници са направо симпатични. И имат чувство за хумор. Имаше цял скеч как на едната и подават рибка и тя я плюе и клати глава като да каже "Не искам". И така докато не и дадоха цялата кофа с риба. Разказваха, че едната косатка е глуха и не могат да я дресират по стандартния начин със специална свирка. Затова са го постигнали с помощта на светлинни сигнали. Уникално. 

Пред нас са седнали хора с дъждобрани. Е не им помогнаха особено Big Grin. При даден сигнал от дресьора косатката се обръща с гръб към нас и изкарва на повърхността само опашката си. И просто плясва няколко пъти с нея по басейна. Е няма такъв солен дъжд. Въпреки, че имаш очакването, че ще се случи пак си неподготвен. Още при първото шляпване и нямам сухо място по себе си. Камерата е мокра, но нямам в какво да я избърша. Нямам милиметър сухо по тениската и клина. Уау! Забавно е. Все едно сме деца и току-що сме направили пакост. Всичките ми очаквания бяха надминати. Тръгвам си от това шоу с усмивка от ухо до ухо и омотана с плажната си кърпа. Иначе може да ни направят конкурс за Мис мокра фланелка на изхода Hehe 

Снимки от този спектакъл нямам, защото телефонът ми не е водоустойчив, но пък какви клипове имам. И сега се забавлявам да ги гледам и да се пренасям отново и отново към това преживяване. 

Горещо препоръчвам Лоро парк. Независимо къде сте отседнали на Тенерифе идете до Пуерто де ла Круз, за да видите всичко това. Няма да съжалявате. Убедена съм.