Време е за море. За нови преживявания. За нови емоции. За нови открития. Лято е. Обичам лятото. Жива съм и съм щастлива. 

Тази година дестинацията е остров Тенерифе. Да усетя испанското море/океан. Да видя действащ вулкан. Да поплувам с яхта. Това парче земя с размери 100 на 40 километра звучи обещаващо да задоволи любопитството ми и да ми помогне да се откъсна от познатото и ежедневното.

Думата ми за мястото май е Тейде. На него е подчинено почти всичко на острова. Той е кралят. Той определя климата и поминъка. От неговата застинала лава е формирано всичко. Дори и уникално черния пясък, който е като фин графитен прах, примесен с отблясъците на щедрото африканско слънце. От него са уникалните скали (някои от които по 400 метра високи), които се врязват в безумно синия Атлантик. Този океан съм го виждала на три места и неговото лице е различно. Тук изглеждаше привидно кротък, но щом стъпиш на метър навътре в него и усещаш невероятната му притегателна сила. Все едно иска да те погълне. Да те вземе със себе си. 

Като тотал мога да кажа, че мястото ми хареса. Беше различна и динамична ваканция. С много пътуване. С различна програма всеки ден. И като изключим испанската мудност останалото беше много добре. А за мудността...може би моята припряност като цяло е в повече, но испанците не си дават зор и както се казва дават го "маняна - маняна".  И един виц по темата :

"Испанец обяснява на пловдивска майна значението на израза "маняна маняна"
- Маняна, маняна, брато, значи, представи си плаж, море, жени, бири, коктейли...
- Аха - казал майничката.
- Хайде сега ти ми обясни к'во значи вашето "айляк"
- Айляк, майна, е същото като вашето "маняна маняна", ама без всичкото това напрежение!" 

Big GrinBig GrinBig Grin