Навън ухае на липа. Опияняващо е. 

Време е за ново начало. Време е да се приключат всички връзки с миналото, които носят тъга и печал. Сутринта вървя и си мисля къде бях преди да го срещна, как живеех тогава, как изглеждаше всичко и си дадох сметка, че и тогава ходех, дишах и мечтаех. Бях завършен човек, а не както сега на парчета. Бях уверена в себе си, а не редовно несигурна. Имах сърцето си, а сега то е откраднато.

Не знам дали ще го забравя. Най-вероятно не. Човек не среща сродната си душа през месец. Я ти се случи веднъж в живота, я не. Имах щастието или нещастието (все още не мога да преценя кое от двете) да я срещна. Но май я срещнах във време, в което не беше готова да срещне моята. Сега пътищата ни се разделиха. Вероятно е за добро. За да си дадем сметка какво значим един за друг. И, ако трябва вселената ще се подреди и ще сме заедно. Ако ли не, ще ни даде силите, за да забравим и да продължим напред. Всеки по пътя си. 

На моята слабост мога да желая само доброто. Дано намери себе си. Дано успее. Дано порастне като човек. 

И, ако двете ни души се търсят то те непременно ще се намерят. Някога. А дотогава ... нека да е лято. Cool