Холандия няма кой знае каква кухня. Да не кажа нищо, което да си заслужава да се пробва. Имат една херинга, гарнирана със суров лук, която аз не успях да намеря, за да пробвам. Не мисля, че изгубих много. За сметка на това има много хубави кръчми с всякаква кухня. И в италианските ресторанти пицата е като в Италия, а в Индонезийските пилето е все едно го хапваш в Бали. Холандците хапват предимно сандвичи за обяд. Нищо ново и креативно. Но пък много добре приготвено. И полято с една от местните бири, разбира се Smile

 

Препоръчаха ни едно място - De Foodhallen, в което са разположени много павилиони с различна храна и маси по средата. Взимаш си каквото ти се хареса и хапваш. Има само един недостатък - трудно се намират места. Когато отидохме нямаше никакъв шанс да седнем, но толкова бяхме уморени и гладни, че не ни се търсеше нищо друго. В някакъв момент видяхме, че в дъното на халето има и ресторант, в който можем да седнем. Настанихме се, избрахме четиристепенно меню и ни казаха, че всъщост готвачът ще избира какво да ни донесат. Звучеше странно. Не съм и предполагала, че мога да попадна на гурме храна съвсем случайно. Но ето това се случи. Всичко беше вкусно, но май най ме впечатли сорбето от краставица. Буквално във всяка капка от него имаше експлозия на вкус. Невероятно хрумване. Мидите "Сен Жак", рибата, трохите моцарела, сладкия рак или невзрачния на пръв поглед десерт бяха вълшебни. Направо ми скриха топката.

Скариди и сладък рак с чипс от тиква и трохи моцарела

Риба и пяна не запомних от какво...

Миди "Сен Жак"

Ягоди и крем сладолед, скрити под трохи брауни и гарнирани с микро растения

В ирландския пъб пържена риба с коричка като чипс и пържени картофки

Откакто посетих преди време Азия започнах да харесвам кухнята там. И пикантното в нея. В близост до хотела забелязахме един индонезийски ресторант и едната вечер решихме да хапнем там. Обстановката е много приятна, а персоналът е от Индонезия. Спомних си за усмихнатите лица и позитивното отношение към живота в Бали, когато насред Амстердам влезнах в този ресторант.

Уж лютите скариди бяха приготвени различно - смлени и оформени като малки кюфтенца върху лимонова трева. И далеч не бяха люти, но затова пък порцията пиле в някакъв традиционен сос беше убийствено пикантна.

Кюфтенца от скариди върху лимонова трева

Пилето с лют сос

Канелена палачинка с ябълки, полята с кленов сироп

Последната вечер ще седнем в едно заведение в баварски стил. Тамошният вариант на мешана скара , полят с бира беше неустоимо вкусен. Не съм от най-големите фенове на ребрата, но тези тук бяха перфектни - сочни без да са мазни , леко пикантни и опечени по мой вкус. Шишчето с два вида месо - свинско и телешко, беше огромно и адски вкусно. За наденицата и огромния пълнен печен картоф не ми остана място Blush, но ги опитах. Без забележки, но си имам ограничен обем и се наложи да приоритизирам. А и винаги трябва да има място за една бира.  

И скаридите ги правят добре в баварската кръчма

И за един сладолед...

На изпроводяк в Айндховен ванилово джелато с грилован ананас