и Ван Гог

Амстердам ни посрещна дъждовен. И не спря да вали два дни. На всичкото отгоре е студено. В България е 30 градуса, а тук е 10. Затова ще се отдадем на културен туризъм. Предварително сме купили билети за музея на Ван Гог, защото имахме информация, че много се чака за влизане. Сградата е странна, малко по-бетонна, отколкото би приличало на място за излагане на картини на импресионист...Не съм кой знае какъв фен на творчеството на този така печално известен холандски живописец. Да не кажа, че познанията ми започват и свършват със "Слънчогледите" му Blush.

Започваме с обиколка от последния етаж. Там, където са изложени произведения от по-слънчевия му период. И слава Богу! В някакъв момент дори започвам безпогрешно да различавам неговите картини, защото в музея има и такива на негови съвременници. Харесва ми как някакви прости чертички в преливащи се цветове могат да създадат различни усещания, да направят полето живо, а дърветата прекрасни.

Мой фаворит сред творбите му не се оказват "Слънчогледите", които на живо леко ми изглеждат прашни и тъжни, а "Ирисите". Не знаех за тази картина, но се влюбих в нея. Толкова цветна и жива я усетих. 

Слизайки надолу по етажите попадаме на мрачните му картини, които разкриват и неговата болна душа. Трябва много странно да си настроен, за да разбереш лудата му и талантлива душа. Все пак като цяло Ван Гог ми хареса. Умерено. Няма как да превъзнасям изкуство, към което подхождам лаишки. За мен е важно какво усещам като гледам дадена творба, а не колко е известен художника, който я е нарисувал.

И понеже продължава да вали напоително, а Райхсмюзеум е съвесем наблизо, след кратък обяд по холандски с бургери се отправяме с дъждобраните натам. Чака ни опашка от час и половина време. Краката ми са мокри, но по-лошото е, че е студено. Това висене на входа беше кофти част от деня, но накрая сме вътре. Искам да видя творбите на Рембранд и каквото друго ми хване окото. Както и в други музеи - дворци , така и тук има какво да се види - мебелировка, предмети, картини. За всекиго по нещо. След два часа сме много уморени и преситени от изкуство. А навън все така вали...Присядаме в кафето на музея за по чаша нещо топло и парче торта.

За днес програмата е изпълнена. Остава да починем малко и да търсим място за вечеря. 

Райхсмюзеум - красив витраж

Райхсмюзеум - някаква маса, която ме впечатли :)

Ден втори. Навън все така вали, а ние искаме да огледаме града. Мятаме дъждобраните и смело се впускаме в обиколка. Днес е една идея по-добре. Бях чела едно описание на Амстердам - градът в кафяво с мирис на марихуана. Е точно е. Сградите са предимно тухлени с традиционния керемидено - кафяв цвят. И са криви. Ама очеизвадно криви. Имат куки под покривите. Защото стълбите са тесни и понякога не можеш да качиш куфар по тях. Та с въжета и куките се получава. Има едно такова негово си очарование Амстердам. Досега не съм била на подобно място. Малко провинциално и уютно. Въпреки тълпите туристи. Улички, канали и мостове. Е, не е Венеция, но и по-добре. Липсва клаустрофобията и миризмата на канали.

Озоваваме се случайно на пазара за цветя. И сувенири. Цветно е и вече започвам да виждам онази Холандия с лалетата и, заради които съм тук по това време на годината. Има ги във всевъзможни цветове. Дори и слънцето се опитва да пробие зад оловно сивите облаци. Ние сме като омагьосани. Или поне аз. Присядаме на по чаша топло и вкусно капучино. Лежерно е.

Площадът Дан е в списъка ни днес. Дворецът на него не беше, но решаваме да влезем. След Русия дворците, които виждам продължават да ми се струват постни. И този не прави изключение. Има една зала с Атлас, понесъл Земята на плещите си и под от мрамор с карти на света. Приятно е, без да впечатлява кой знае с какво. Не ни отнема повече от половин час време да разгледаме.

 

Следващото за деня е круиз по каналите на града. Нямам никакви очаквания. Просто ми се иска да имам поглед и от тази гледна точка. Пък и в корабчето си на завет, слънцето е рехаво, но зад прозореца е топло. По каналите има къщи. В самите канали. И са обитаеми. Имат си бетонен постамент, много малки веранди, на някои от тях има дори барбекю. Това, което прави впечатление в домовете е почти пълната липса на пердета по прозорците. Оказва се, че навремето, за да са верни жените на мореплавателите е било задължително всичко да е на показ. Днес не е необходимо, но традицията се е запазила. Поне в голяма част от домовете. На мен ми е странно.

Та за марихуаната...Отне време да се престрашим да влезем в един от многото кофишопове. Явно не бяхме убедени, че желаем да опитаме. Но как да си в Амстердам и да не пробваш? Всъщност би могъл, но аз лично искам да видя дали ще ми хареса, дали ще ме отпусне или пък ще ме подгонят демони. Изпуших част от цигара изцяло от марихуана и освен, че миришеше ужасно и кашлях неистово от нея друг ефект нямаше. Може да не съм пушила правилно, но все пак мисля, че "неудобствата", които съпътстват пушенето не си струват заради спорния ефект от въздействието на тревата...

Факт е, че местните почти не се възползват от възможността да пушат марихуана, което само доказва простото правило, че всичко, което е забранено е по-желано само заради факта, че е забранено. 

Райхсмюзеум - библиотеката