Днес наред е Гитхорн. Приказно градче с къщички със сламени покриви като от приказките за Хензел и Гретел. Или за хобити по-скоро. Прочетох преди време за него в някакъв сайт и веднага го добавих към местата, които искам да посетя. 

Нямаме нищо организирано и ще трябва да се справим сами. На централната гара на Амстердам сме и търсим агенция, която да ни отведе на това невероятно място. Оказва се, че точно в този ден няма планирана екскурзия. Но...защо да не се справим сами. Служителката на информацията на гарата е изключително отзивчива и любезна - описва ни всяка стъпка, всеки влак и перон, на който трябва да отидем и в колко часа. Няма начин да не се справим след толкова точни инструкции. Чак не мога да повярвам как някой си върши идеално работата и то с усмивка. Явно съм отвикнала да очаквам най-очакваното. Географски ширини, какво да се прави.

Взели безценното листче с инструкции се впускаме в това пътуване с ентусиазъм и усмивки. Времето е страхотно, а нас ни чака Гитхорн.

След два влака и един автобус сме на мястото. С още десетки китайски туристи. Идват ни леко в повече. Затова, за да избегнем тълпата първо сядаме на входа в ресторант, а аз решавам да опитам местните палачинки с ябълки и канела. Свежи цветя по масите, провинциална идилия и вкусна храна. Добре започва всичко.

В Гитхорн няма улици. Има канали, които се вият между живописно зелени поляни с накацали по тях кокетни къщички. Каналите са се образували от копаенето на торф в околността. Дълбоки са метър  и във водата има патици. Ще трябва да се придвижим с лодка, ако искаме да огледаме градчето отвсякъде. Търсим лодка с водач, защото не се чувстваме сигурни с опцията да управляваме сами в тези сравнително тесни и пълни с лодки канали. 

Обиколката трае час време. Красиво е. По селски идилично. Приказно. Зеленото наоколо е моето зелено - свежо и искрящо. Къщичките са автентични. По первазите се гушат саксии с цветя, а в гаражите-канали си почиват лодки. Тук-там някой коси ливадата си или седи в двора на моравата и се радва на слънцето. Времето днес е благосклонно към нас - цял ден слънце и дори се стопли.

След като обиколихме с лодка продължаваме сухопътно обиколката си. Вървим по зелените поляни и пресичаме малките мостчета, за да се порадваме на всичко, което това място предлага. Омиротворено ми е, леко и слънчево на душата. Усмихнато. Това място е вълшебно. Има някаква магия в него, нещо приказно романтично. Тук не е Амстердам с неговите тълпи туристи и красива архитектура. Тук е дълбока провинция, истинската Холандия. По пътя минавахме покрай безкрайно равни и зелени поля, покрай неизбежните мелници, покрай полегнали  на сянка щастливи крави и овце, покрай ливади с патици и някой лебед между тях. Съвсем като в "Грозното патенце". Тази земя е равна като тепсия, има малко дървета и няма никакво хълмче дори. Иглолистно дърво не видях, което е логично, но на мен ми е странно. Свикнала съм с нашите планини и гори и тук нещо ми липсва. 

 

Обядваме на терасата на италиански ресторант и се любуваме на гледката. Тези над пет часа отлетяха толкова бързо. Но пък така ни наситиха с емоции, че във влака наобратно не мога да скрия усмивката си. Доволна съм. Щастлива. Денят беше лежерен и прекрасен. Надявам  се това място да се съхрани със сравнително малък туристически поток, за да може да изпита човек усещането за провинция, тишина и идилия. Тези толкова ценни усещания, които все по-рядко можем да усетим в днешния глобализиран свят.