Кукенхов - градината с лалета на Холандия.

Всяка година над 7 милиона грудки се засаждат ръчно в красиво оформени алеи и пространства в парк с площ 280 декара. Кукенхоф буквално преведено означава кухненска градина. Името идва от първоначалното използване на мястото. През 15 век това е било имение на графиня. Тя засаждала подправки в него, за да добави аромат и цвят на трапезата си от дивеч. Сега билки почти няма, но пък има невероятна феерия от цветове и аромати. 

Всъщност родината на лалето не е Холандия, а Персия. По тези приказни цветя се увличат  впоследствие турските султани и в Турция започва отглеждането им по времето на Сюлейман Първи. Има сведения, че по онова време са смятали лалето за по-красиво от розата и дори по времето на Ахмед Трети е започнала първата истерия по лалета в историята. Издали закон за забрана на изнасянето и отглеждането на лалета извън столицата. Говори се, че цената на едно цвете била по-висока от цената на един човешки живот...

В Холандия първите екземпляри се появяват през 1570 година. Толкова много се харесват лалетата, че започва истинска истерия около тях, а това довежда до неистова спекула на пазара за цветя. Цената за една луковица се вдигнала неимоверно – равнявала се на стойността на 2 товара пшеница, 4 товара сено, 4 охранени бика или охранени свине, 12 овце, 4 бъчви бира, 3 качета краве масло, 500 кг кашкавал, 1 легло, 1 костюм и 1 сребърна купа за добавка. В центъра на Амстердам и досега стои огромна къща закупена за … 3 (!) луковици. Навсякъде се водели подмолни борсови игри. Неминуемо накрая предлагането превишило нуждите и много търговци фалирали. Правителството било принудено да вземе сериозни общодържавни мерки. През април 1637 година е приет закон за твърди цени на луковиците, а всякакви други условия на сделки за луковиците на лалетата се признават за незаконни.

 

Но да се върнем на Кукенхов. Тази спирка в пътуването ни е най-първата планирана. Тя е една от основните причини да искам да отида до Холандия. Вече три дни сме в Амстердам и до този момент не е спряло да вали. Пиейки кафе в ранната утрин се чудя дали днес ще е по-различен ден. Студено е, но слънцето напира да се покаже на хоризонта и денят май ще е различен. Дано. 

Имаме около час път с автобус преди да влезем в приказката Кукенхов. Не е като да няма тълпи туристи, но паркът е голям и няма струпване и нерви. Едва що стигнали и присядаме в уютно кафене на входа. Капучиното е божествено, слънцето вече е изгряло и нежно гали кожата, а пред погледа ни са лехи с лалета. Различни по цвят, по форма, по очарование. 

Взимам в ръка телефона си и фотосесията на лалета започва. Не мога да се спра. Като японски турист съм. Всяко следващо място ми се струва по-красиво от предишното, всяко следващо лале по-очарователно от съседа си. Душата ми се усмихва, леко и е, цветно и е, прекрасно е. Вървим сред реки от лалета и сини зюмбюли, оформени между дърветата. Прекрасни езерца, около които има тучна зелена трева и феерия от цветове. Има си и мелница, за тези, които не обичат да гледат през прозорците на автобуса и пропускат тази характерна за Холандия гледка. Водопади от розови и нежно бели цветове се докосват от пламенни червени лалета. Някои от тях са като огън - с форма на нежни и същевременно дръзки цветове.

Нарциси радват окото в бяло и жълто. Опитват се да откраднат от славата на събратята си лалета. Тук там надигат глави амарилиси. Хармония от форми и багри, перфектни линии. Всички лалета са с еднаква височина в редицата, еднакво разпукнали чашки...чак е нереално. Имаш усещането, че някой току-що ги е подбрал и насадил. Което не е така. Просто Холандия е номер 1 в производството на тези цветя и там тази индустрия е на невероятна висота. Блазня се от идеята да си закупя луковици, но знам , че в България няма да успея да постигна тази красота. Затова в някакъв момент прибирам телефона и само се наслаждавам на всичко, което ме заобикаля. 

Толкова е хубаво да си сред такава красота. Дори обиколката и клякането до всяка леха, за да направя "перфектната" снимка не могат да ме уморят и все едно не стъпвам по земята. Вечерта ще оценя истинската умора от деня, но сега не мисля за нищо, не усещам нищо - само блаженство откъм всички сетива.