Страх ме е.

От това, което ще науча. От това, което ме очаква. От  утре. 

Трябва да намеря сили да посрещна истината. Трябва да преживея и тези отговори. Колкото и да ме е страх. Нямам избор. Да стоя в неизвестност е по-лошо от най-лошата истина.

Трябва да надскоча кошмарите си и да продължа напред. По нов начин и с нови цели.

Трябва да се събера. Това не е краят. Краят на пътя. Това е просто поредната задънена улица. Трябва да намеря тайния изход и да изляза на нов път. Къде ще ме заведе не знам. Знам, че трябва да продължа да вървя. Спра ли с мен е свършено.Новите пътища ще ме изведат до нови цели. До нов живот. До поредното ново нещо, с което ще се наложи да се съобразя и да съжителстваме заедно. Много е странно, че в момента ме е страх и все пак съм спокойна. Изрекох страховете си на глас и си казах - това е. Стани и продължи. С треперещи крака, със сълзи на очи просто стани и тръгни. Няма кой да ме успокои. Не съм дете и трудно мога да се залъгвам. В ситуации като тази, когато нещата изглеждат неизбежни сякаш душата ми става от камък. И работи само мозъкът. А той ми диктува, че е нормално да ме е страх, но това е част от живота. И аз само трябва да кажа "Да". Няма какво друго да кажа. Това не е избор. Това е диагноза. Окончателна. Или живееш с нея или  животът те убива. Това е единствения избор. Ако изобщо може да се нарече така. А аз искам да живея. Вярно, ще е по нов начин, но ще живея. И животът ще продължи. Кой знае, може пък и да е за добро. Напоследък много намразих тези думи. Чувствам, че когато е много трудно все до тях опирам, а това добро, за което говоря все не се случва и не се случва. Но...ще се случи. Така показват простите правила на живота. След периоди на трудности и неуспехи идват по-добри времена. Никога почти не е това, което очакваме, но доста често е дори по-хубаво и от най-смелите ни мечти.

Затова избирам да съм смела. Животът обича смелите. Ще се изправя, ще погледна в очите му и ще кажа - "Добре, съгласна съм с твоите условия. Просто всичко ще се подреди.". Не искам и не мога да си позволя да се боря. Тази битка е предварително загубена. Човек цял живот се учи да губи и все не може да приема загубите нормално. Или поне засега аз не успявам. Винаги водя битки до последно. Дори и, когато съм загубила много последователни сражения скачам смело отново и отново. Все с риск да си строша главата. Този път избирам да съм смела в загубата. Да видим какво ще се случи.