Ядох много...Ядох вкусни неща Smile

Сърбия е кулинарна дестинация за нашенеца и това не е новина. Много българи отскачат за обяд или вечеря в близкия Димитровград. След като хапнах и аз, започнах да ги разбирам защо го правят. 

Храната в Сърбия е много близка до нашата. Това е обяснимо и логично. Разликата е, че в тяхната храна има натуралния вкус на месо, мляко, зеленчуци и плодове. Сигурно, защото те са земеделска страна и сами произвеждат голяма част от хранителните продукти, които влагат в ястията си. Обработват земята си и не са избягали от корените си. Впечатлението ми е, че като стандарт на живот май изостават от нас, но са запазили трудолюбието си (за разлика от нас).

Кой не е чувал за плескавицата?!?! Или за вешалица и ущипци? Сигурно няма такъв човек сред познатите ми. И в София има сръбска скара, но не е същата. И не е до майсторлък. До продукти е.

Имам любим лаф, свързан с кулинарията - От нищо става нищо. Винаги, когато готвя се водя от идеята да влагам качествени продукти, за да получа качествено ястие. Добавям и щипка любов и нещата се получават. Сърбите са изцяло като мен - качествени продукти и щипка любов. Личи си във всяко ястие, което опитах. От плескавицата, поръчана от фургон до крепостта в Ниш до няколко часа печеното прасе за Нова година всичко ми се услади.

Месото го приготвят простичко и вкусно. Леко пиперливо, за да пасне на балканския нрав. Нямат засукани сосове като французите, но и нямат нужда. Месото е сочно, а зеленчуците за добавка са с вкус на лято. Макар да е зима навън. Това не разбрах как го правят. Доматите им бяха като откъснати от градината. И в комбинация с истинско краве сирене и топли хлебчета... мляс{#smileys123.tonqueout}.

Не бях яла баница с гъби досега. Опитах и е вкусно ;)

Празничната трапеза беше подредена красиво. Чак да не искаш да си вземеш нещо, за да не развалиш подредбата. Има всичко - пастърма, луканка, филета, солени студени предястия, някаква смес от сирене, която прилича на крема сирене, и която е ужасна вкусна, пресни зеленчуци, туршия, айвар, кашкавал и боб, който бързо ми стана фаворит. Сготвен както баба го правеше - първо сварен добре, а после запечен в глинен съд с малко масълце колкото да "клокне". Вкусотия на макс.

Така като гледам до топли предястия и същинско ястие трудно ще стигна и се оказвам права. Почти не опитах предложените вкусотии от кайма и месо. Дори и за печеното прасенце нямам място. Все пак него опитах малко - късче месо и късче препечена кожичка. Ями! Cool Майсторски опечено. Само, че да бях като Алф - с девет стомаха. А аз си имам един и той отдавна е наяден...

Изобилие на цветове и вкус

Да уважа и сръбското пиво. Нали съм фен Wink. Пих три вида - Jelen, Niksicko и Зajeчарско. Фаворит ми остана Jelen - a. Пробвах и прословутата им дюлевица. Има мек вкус и въпреки, че не съм фен на ракиите и уискито, ако трябва да избирам от тях тя ще е някой от първите ми избори. Компанията от България многократно уважи гюлевицата, но не прости и на крушовицата, и на сливовицата. К'во да се прави. Хората харесват ракийката по нашите географски ширини.

Обичното кафо ме върна в детството. Тогава у нас се пиеше само турско кафе. Кафето на зърна беше купено от Кореком и мисля, че беше никарагуанско. Стоеше в един шкаф и понеже баба си правеше по малко и един голям плик се харчеше за около половин година. Как само ухаеше този шкаф...Сега не мога да попадна на ароматно кафе. Просто не е същото. Баба смилаше зърната с месингова мелничка бавно и методично. Добавяше малко ръж и леблеблия, защото имаше болно сърце и трябваше кафето да е по-леко и в малко медно джезве го вареше на печката на дърва. След ритуал с няколко кипвания си го сипваше в турско филджанче и капваше и малко на мен. За да и правя компания. Баба беше човек, който ценеше вкуса и имаше вкус за живота. Цял живот от ръцете и е излизало нещо вкусно или нещо красиво. Умееше да бродира, да шие, да плете и най-вече готвеше божествено вкусно. Иска ми се поне малко да успявам да се доближа до нейното майсторство в готвенето. В другите и умения никаква ме няма. Просто не са за мен. Отплеснах се, но ме връхлетяха спомени.

Радост за очите на ценителите

Като за финал да обобщя - храната в Сърбия е истинска и вкусна. Хората умеят да я приготвят добре. Ако имате възможност да пътувате до там хапвайте на воля. Купете и за вкъщи продукти и ги вложете в ястия, които харесвате, както направих аз, и няма да съжалявате. Ако сте родени преди 1990 година ще си припомните онзи вкус, който храната имаше тогава. Преди да навлезнат дискаунт веригите у нас и преди да внесем китайски и всякакви занзибарски сортове за отглеждане у нас. 

Да ме прощават феновете на боб мунг и авокадо, на чия и на аспержи, но онзи боб в глинено гърне и онези домати, нарязани на четири не ги давам за всичките ви екзотични, полезни и модерни манджи, които бихте ми сготвили с вашите продукти. Просто аз съм родена, живея и най-вероятно ще умра на Балканите. Моят вкус към храната е тукашния. Когато хапвам нещо нашенско ми е най-добре. И нищо, че ценя скариди, сготвени по азиатски, моето сърце е в балканската кухня.

Новата година започва така, както завърши старата
Да е здрава и плодородна 2018 - та !