До тази година само бях минавала през Сърбия транзитно. Най-много с почивка на някоя бензиностанция. Най-сериозното впечатление от тази страна ми беше висенето на границата на излизане от България. Не знам защо и този път нямаше изключение от правилото. Или са нашите митничари, или са сръбските им колеги, но винаги има някой, който държи да покаже на туриста "кой командва парада". Това много ме дразни. Хората, работещи в държавната администрация взимат заплата от нашите данъци, а се държат с нас като със задници. Без извинение. Не знам защо допускаме това. Та така започна четиридневното гостуване за новогодишните празници в съседна Сърбия - с четири часа живот, пропилени в чакане за преминаване на границата.

От тук насетне съм се заредила с позитивизъм, че ще бъде весело. И беше. Сърбите ( с изключение на митничарите Wink) са гостоприемни и хубави хора.

 

Първа спирка Ниш. Имаме два часа да се разходим самосиндикално из града. Да разгледаме, да хапнем, да пийнем пиво или кафо. Ние горе-долу свършихме всичко това. Хапнахме изключително вкусни плескавици разхождайки се покрай крепостта и река Нишава. Времето по-подхожда на ранна пролет, отколкото на зима в разгара си. Аз едва успявам да се справя с храната си. На половината е и съм се наяла, но от лакомия и, защото е ужасно вкусно изяждам всичко Whistle. Малко бях чела за забележителностите в този град, но съм леко разочарована и променяме плановете. Ще се мотаем , ще влизаме в кафани и ще почиваме лениво. Няма лошо. От Куба ни е тръгнало на мързел, хапка и пийка. После Коледа с всичките и трапези и почивни дни. И така и сега.

Мотаейки се безцелно намираме типично заведение с интересен дух - "Тесла кафе". С чертежи на изобретенията на Никола Тесла по стените и дух като от соц време. И първи сблъсък с нещо позабравено у нас - в Сърбия се пуши по заведенията. Сядаме и поръчваме две дози пиво. Да удължим идилията след плескавиците. Има нещо провинциално наоколо. Някакво лежерно настроение. Няма забързаността на София. По улиците на няколко места улични музиканти веселят - кои с типични ритми, кои с рок звучене. Все е хубаво. 

След бирата опитваме и обично кафо - турско кафе, направено в медно джезве. Обичам турско кафе. Напомня ми детството, когато баба си правеше такова, а на мен отсипваше мъничко в турско филджанче и аз си слагах толкова много захар, че ставаше на сироп, но бях щастлива, че правя нещо като големите. Че съм част от техните странни ритуали и така се чувствах поне 10 см по-голяма Big Grin. Спомени...

Сремац и Калча

Тесла кафе

Мястото, на което ще бъдем по празниците е комплекс, близо до Болевац. Над нас е планината Ртан. На пешеходно разстояние няма населено място. Къщичката, в която ни настаниха на втория етаж, прилича на къщичката на баба Яга. Приказно ми е - камък и дърво. Комплексът си има всичко - места за спане, ресторант, басейн с подгрята вода и малко СПА центърче. Доволна съм от избора. 

Покрай Коледа готвих много. Не разреших да ми помагат, защото исках да се потопя в това си занимание надълбоко. Имах нужда да правя нещо с ръцете си. Да създавам уют за другите и да се умарям физически. Декември ми е малко на бързи обороти. Затова сега в края му искам да почивам мързеливо. Да си полежа в джакузито, да почета книга, да подремна, да се разходя леко наоколо, да пийна кафе бавно взирайки се в природата отвъд прозореца. Успях да направя всичко това и съм готова да започна 2018 начисто. 

Част от етно комплекса

Имаме две ударни вечери в сръбски стил - много и вкусна храна, много и хубава музика. Както и започнах сърбите са гостоприемни хора. Може да не е мега луксозно, но във всичко личи, че е направено от сърце. Храната (за която ще пиша в друга тема) е простичка, но изключително вкусна и много близка до нашия вкус. Ние все пак сме съседи и това е логично. Само, че в тяхната храна е запазен вкуса, който помня от моето детство и, който все по-трудно откривам в продуктите у нас...

Музиката се лее почти нон стоп и в двата празнични дни - на 31 и на 1. Повечето песни са с ново, поп звучене, но от време на време се прокрадва някоя вечна класика с леко изменен аранжимент. Тези хора имат много интересни хора и аз съм като зомбирна в бързите им движения с краката. Част от ритмите напомнят на ирландските танци. Танцуват почти неподвижни от кръста нагоре, а краката им сякаш сами се движат на бързи обороти. Уау! Не мога да се включа, макар да ми се иска, защото не мога да се справя и само ще бъркам хорото. Другият път Wink.

Това празнуване на настъпването на 2018 беше различно. Бях на ново място и с много непознати хора, но се чувствах добре. Беше ми уютно и бях омиротворена. 

Искам да започна новата година с позитивизъм и вяра - че нещата ще се подреждат по правилния начин, а ако понякога не го правят то това ще е за добро. 

Искам да запазя доброто си настроение за дълго време и да си повтарям честичко, когато се опита да си тръгне от мен, че аз съм един късметлия. Мога да правя нещата, които обичам. Мога да дишам. Мога да се движа. Мога да обичам. Мога да виждам красотата около мен и понякога да опитвам да я създавам. Мога да пътувам, а аз много обичам да го правя. Това е достатъчно, за да съм благодарна. 

Благодаря на всичко и всички в моя живот - и за доброто, и за лошото. Каквото ми се случва ме прави това, което съм. А аз сега, в този момент, искам да съм точно това. 

Изпълнена съм с благодарност и надежда, че по-доброто предстои. И то наистина предстои.