Хм. В този раздел ударих на камък...Кубинската кухня е голямото ми разочарование. За целия престой не успях да хапна нещо ново, различно или екзотично. По принцип кулинарният туризъм заема около 1/3 от цялото ми изживяване. Винаги досега е имало нещо, което да ме очарова, изненада. Винаги крада рецепта, идея, подправка от местата, на които съм била. Не и този път. Прибрах се с празни ръце.

Кухнята няма лице, няма стил. Напомня на испанската, което е логично. Хубава беше лангустата с чесново масло, която ядох. И май дотам. Тя се води кубински специалитет. Лично аз ядох една, която беше по-пикантна и ми се стори по-вкусна на о.Бали, но и тази ми се услади с изчистения си вкус на рачешко.

Това в купата изглеждаше да са хрупкави мекици, но не посмях да ги опитам...хигиенни принципи

Сладкарството им е някъде в 80-те години на миналия век и е на ниво сладкарница "Ален мак"...Тъжно. Всичко каквото видях опитах и освен кекс и реване нищо друго не ядох. Това на снимката е най-доброто, което опитах за целия престой. Не знам дали поради изолацията или просто, защото нямат традиции в тази посока, но десертите им наистина са много зле. Като се замисля и испанците не са ме впечатлили в тази посока. Явно няма кой да повлияе на индустрията.

И за да не съм съвсем деструктивна ще напиша повече за питиетата. От тях оплаквания нямам. Blush

Моето номер 1 е "Дайкири" - то. Бял ром, счукан лед, лимонов сок и малко захар. Божествено за горещите дни и релаксиращо за вечерите. Пих го в няколко варианта на различни места - от класическото, за което писах до ягодовото и до "Дайкири Хемингуей". Последните две са с добавка на различни ликьори към основните съставки. В първия случай ягодов ликьор, а във втория - ликьор Maraschino. Лично за мен класическото беше най-добро.

Ягодово дайкири

Едно мохито в "La Bodeguita"

Следващото в списъка ми е "Мохито" . Смес от бял ром, мента, захар, лайм и газирана вода. Малко безалкохолно го правеха почти навсякъде. Или просто ледът беше много. В България вкусът на ром се усеща повече и май повече ми допада. 

Като се заговорихме за безалкохолно, алкохолно. Тук открих един много високоалкохолен коктейл, за който не бях чувала преди - "Зомби". Явно е някаква кубинска интерпретация, защото под това име намирам друг състав по разни сайтове. Та в него се съдържат 4 вида ром с общо количество около 100 мл, портокалов сок и малко гренадин (предполагам за зомби ефекта). Да си призная два такива не бих могла да изпия. И също така през деня не бих могла да го пия. Става за вечер, когато сядаме пред пушилнята на пури и се наслаждаваме на момента. С него върви и аромата на пури. И аз се поддадох на изкушението и изпуших няколко малки пурети. Не бях пушила повече от тринадесет години. Тук нещо ме накара да криввна от пътя. Ароматът на хубав тютюн и хубава пура се вписва идеално в картинката, но вкусът в устата си остава все така кофти... След всяка пурета ми се искаше да си измия зъбите и да махна всяка следа от деянието. Сигурна съм, че няма да се върна към този навик. Тук беше някакво временно отклонение.

На преден план "Зомби", на заден - "Куба либре"

Следващ по ред на харесване коктейл ми е "Куба либре". Ром и Coca Cola в оригинал, с добавка на лед и малко лимон. В момента не е с Coca Cola, а с местния и еквивалент. Този коктейл се ражда през 1900 - та година, когато американски войници освобождават Куба и откриват, че да смесят тяхната безалкохолна напитка с традиционния за острова алкохол е добро решение. Един от тях вдига тост с думите “Por Cuba Libre!” (“За свободата на Куба”) и оттам тази смесица получава името си. 

Не знам защо, но в България рома се употребява или със стайна температура или в комбинация с горещи напитки, а в Куба е винаги с много лед. У нас е популярен като, че ли повече тъмния, а в Куба предимно светлия. До преди петнадесетина години Куба не е произвеждала отлежал ром. Сега вече имат такъв със седемгодишно отлежаване. Там проблемът е, че напитката бързо извлича всичко от новите бъчви - танини, цвят и аромати. Затова за отлежаването ползват вече използвани бъчви, в които е отлежавал бърбън, а напоследък експериментират с такива от вино, коняк и уиски. Всяка напитка за отлежаване "плаща" ангелски данък около 3% на година, т.е. от бъчвите отлита това количество алкохол и трябва да се долива с ново. Тук, на Карибите, заради топлия и влажен климат  този данък е 8%. Излиза им скъпичко и не е особено популярно. По-малко отлежалият ром има златист цвят, а съвсем готовият - кехлибарен. Някои производители добавят и карамел за подсилване на цвета, но се счита за излишно за хубавия и качествен ром. Най-известната марка за Куба е Havana club, но аз лично харесах повече Santiago de Cuba. Затова по соломоновски си донесох отлежал Havana club и бял Santiago de CubaWink. Бих си взела и повече, но разрешават да изнесеш в багажа си до две бутилки...Правила.

На тези не им запомних имената, но са с ром ;)