Казваха ми, че Варадеро не е Куба. Да, така е. Но колко по-прекрасна щеше да е Куба, ако беше Варадеро. 

Курортът се намира на малко повече от 100 км от Хавана. Казват, че е непостижим за обикновения кубинец. Жалко е да имаш в задния си двор басейн, а да не можеш да се изкъпеш в него. 

Хотелът е много хубав. Точно както ги харесвам. Голяма площ и много зеленина. Малки къщички и директен достъп до плажа. Повече не ми трябва. Настаняваме се бързо и има-няма половин час и сме на брега на Атлантика. Имам лош спомен от досега си с него. В Португалия беше негостоприемен и студен, сърдит. Сега е друг. Смирен и топъл! Страхотен е! 

А плажът...Плажът е покрит с толкова бял фин пясък, че все едно е посипан с брашно. Няма лудницата от хора, няма амбулантни търговци, няма дива музика, няма забити чадър до чадъра. Рай. Обичам такива плажове. За мен досегът с дивата красота е особено ценен. Това търся, това ми носи наслада. Лежиш си и чуваш карибския вятър и лекия плисък на вълните. Като казах карибския вятър ... той ще ни е постоянен спътник в петте дни на брега на океана. Малко му се цупим в началото, но в редките моменти, когато спира да си почине си даваме сметка, че слънцето е безжалостно и направо пари. Ако я няма прохладата от бриза ще се опържим. Всичко е точно на мястото си.

Не мога да си кривя душата и да кажа, че Атлантическия океан по- ми харесва от Индийския. Но в тази му част е ласкав и страхотен за къпане. 

Разхождаме се опознавателно по ръба на вълните и търсим миди, рапани. Това е едно от любимите ми занимания на плажа. Да се шляя безцелно и водата леко да мие стъпалата ми. Да потапям очи в синьо-зелената вода и да се усмихвам. И сега, като пиша тези редове, се усмихвам. Допирът до водата ми носи живот, носи ми нирвана. Сърцето все ме тегли по такива места. Където хармонията е стопроцентова и комбинацията от слънце, топлина и вода е съвършена. Тук бих останала вечно. Тук или на места като това. Под тук имам предвид плаж и вълни. 

Ще вметна една странична и малко тъжна нотка в разказа си. Искам, когато си отида от тази земя да се превърна в частички прах на някой страхотен плаж. Да се върна към изначалната природа на такова място и в такава форма. Ако има нещо след края искам да знам, че ще съм на такова място. И това не ми носи тъга. Не. Носи ми смирение и спокойствие. Казвала съм го на близките си. Надявам се да ме взимат насериозно. Макар, че изглежда рано за такива заръки, човек никога не знае. Бог е този, който разполага. Или силата на живота, ако предпочитате атеизма. 

Но да се върнем в днешния ден. Той е прекрасен. Такива бяха и следващите четири. Даваме го айляшката. Ставаме като се наспим, няма аларми, няма програма, няма стрес. Почти няма интернет. Което е добре. В днешния луд свят това е глътка свобода. Дали пък наистина не сме на острова на свободата във всеки един смисъл? 

Дойдох с нагласата, че това ще е мързелива почивка и строго се придържам към първоначалния план. Денят започва, когато започне. Лежерно закусваме и отиваме или на плаж или около басейна. Към 10 часа е време за първите коктейли. Обикновено "Куба либре" или "Дайкири". Ледът преобладава в чашите. Ромът е за аромат. Но ни идват супер за охлаждане. Взела съм си книги, защото за жалост напоследък все по-малко чета ... Имах нужда от почивка. Последната година беше трудна, изнервена и шеметна. Усетих се, че нямам сили за нищо, а това не ми е присъщо. Трябваше да направя този таймаут. Имах нужда от време, в което да помисля и за себе си. Може да ви звучи егоистично, но аз твърде дълго поставям себе си след някои други хора в живота си и това ме умори. Дадох си сметка, че за да мога да обичам и да съм полезна за останалите трябва първо да обичам себе си, да се съобразявам със себе си. В крайна сметка накрая за всичко разчитам на себе си. 

Четенето и съзерцанието са ми идеални за релакс. Общуването съм го свела до минимум. Мълчим си. Но сме доволни от това. Явно и двамата имаме нужда от тишината. 

 

Единственото нещо, което планираме е шнорхелинг около коралов риф. Четох, че тук в океана има страхотни места за гмуркане и няма как да го пропуснем. Организацията е странна, като повечето неща в Куба. От хотела потегляме четири човека с едно много ретро такси. Изминаваме около 25 километра и спираме в нищото. Връчват ни жилетки, плавници, шнорхел и очила. Правят ни много кратък инструктаж и почти ни избутват във водата. 

Плуването с плавници ми е голям кошмар. Никак не го умея. Направо е неравна битка. Но ще се справя. Сигурна съм. Била съм на шнорхелинг в Червено и  Средиземно море. Тук е приказно красиво. Девствено е. На моменти имам усещането, че плувам в аквариум. Толкова много красиво обагрени риби плуват наоколо. Коралите са живи и запазени. Струва си поглъщането на всяка капка солена вода.Cool А аз се понапих с нея... Има моменти, в които шнорхелът ми се измества и трябва да се покажа над водата. Тези 45 минути са изморителни, но мега вълшебни.  Едва успявам да изляза от водата. Добре, че инструктурът ми събу плавниците. С тях нямаше да успея да се изкатеря по скалата. Спокойно можеше някой да снима "Най-смешните видеоклипове" с мен в главната роля. Сега ми е смешно, но тогава бях физически изчерпана.

Въпреки всичко изживяването беше уникално и е едно от запомнящите се за тази почивка. Къде-къде по-вълнуващо беше в сравнение с посещение на аквариум или океанариум. Радвам се, че все още има места в света, недокоснати от разрухата, която причиняваме ние хората. Защото за мен всичко, което видях беше свещено и не бих си позволила да отнема от красотата му като отчупя корал или му навредя по какъвто и да е начин. Защо ми е мъртва красота у дома, вместо да се наслаждавам на нея в естественото и състояние, където е в пъти по-красива? Отплеснах се...

 

Варадеро все още е красиво място. Не знам, когато Куба и САЩ преустановят безсмислената си студена война какво ще се случи. Дано не се случи така, че да се заличи тази красота в стремежа за печалба. Силно се надявам да не го допуснат кубинците. Все по-малко места по света остават недокоснати от стремежа за светкавична печалба, все по-малко места ти предлагат уединение и директен досег с първичното в природата. Ще се радвам някой ден кубинците да живеят по-добър живот. Ще се радвам да успеят да направят домовете си по-уютни и красиви, да изгонят мизерията от живота си. Но им стискам палци да го направят с ум и със сърце.