"Сан Кристобъл"

Не знам дали заради това, че поради езикова бариера малко трудно се разбираме с екскурзовода или просто той няма какво толкова да ни каже за тази част на града, но в моята глава не остана почти никаква информация за крепостите и някои от сградите на стара Хавана. Разбрах, че испанците построяват стена, за да могат да се защитят от пиратските набези и дотам. На самата крепост не се предвижда посещение, а и така разказано за нея нещо не ни блазни да си го организираме сами на следващия ден. 

Продължаваме пеш към сърцето на стария град и заставаме пред катедралата "Сан Кристобъл". Барокова сграда с асиметрични кули от двете страни. В момента вътре има сватба и не можем да влезем. Жалко. Храмът е една от малкото запазени и изглеждащи добре сгради тук в Хавана. 

Пътят ни стига до улица, направена от дървени павета - улица Мадера. Първоначално си мисля, че не разбирам добре какво ни е казал водача и изрично го питам дали е така. Оказва се да. За първи път виждам такова нещо. На десет години ги подменят. До тях има сграда - дворецът на капитаните, с няколко камбани отпред. В тази сграда се е помещавало правителството на капитаните, изпратени от Испания да управляват Куба. А паветата са дървени, за да не вдигат шум каруците, преминаващи преди години от там. 

На заден план Дворецът на капитаните
Отпред - улица Мадера

Шмугваме се в една странична уличка с огромно пано от пясък на едната сграда. На него са изобразени видни граждани на Хавана от колониалната епоха и паното е като отражение на отсрещната сграда - все едно огледало от пясък. Креативно. И потапящо те в духа на друго време, на други нрави. Не разбрахме кога е направено и кой го е правил, но вече свиквам, че такива подробности няма да се получат точно днес. Просто трябва да се потопим в атмосферата и да я изживеем. 

Влизаме в двор, за да ни покаже водача какаов плод ( за който не е виждал). Любопитното за мен беше, че в този двор имаше малка сграда, която се оказа класна стая. В нея десетина деца с червени пионерски връзки се опитваха да слушат какво им говори учителя, но доста се разсейваха от нашето мотане в двора. Като се замисля малко деца виждаме по улиците. Очаквах да има повече глъч. А и този маломерен клас...

La Bodeguita

Ей така лежерно шляещи се и краката ни завеждат в Ла Бодегита - кръчмата, в която се твърди, че Хемингуей е пиел своето мохито. Над бара стои надпис - My Mojito in La Bodeguita, My Daiquiri in La Floredita, за който се твърди, че е лично написан и подписан от писателя. Не мога да преценя дали е вярно, но мястото е ключово и стените вътре и около сградата са покрити с безброй надписи. Не се сдържах и аз написах нещичко отвън Whistle. За първи път ми е, но се поддадох на първичния инстинкт да го направя. Обстановката беше лежерна, леденото мохито е в ръцете ми и изведнъж се изсипаха някакви хора, зашумяха и в този момент трима музиканти грабнаха инструментите си и засвириха лек джаз. Цялата картинка си дойде на мястото. Отвън няколко мъже пушат хубави пури и лек аромат се прокрадва и в бара, мохитото се лее почти като мелодията на контрабаса, а аз се усмихвам в някакво блаженство. Странно. Та аз дори не харесвам джаз. Тук, обаче, толкова му отива да се чува, че всяка друга музика би била неуместна. Прекарваме поне половин час време и аха да отидем да хапнем нещо и ни залива тропически дъжд. Вадим дъждобрани и тичаме към сгради да се скрием. Водата се лее като из ведро. Вярно, че е за кратко, но краката ми са вир вода. Следва ресторант с климатик, в който едва не замръзваме. Това е първото ми от поредица разочарования с местната храна. За целия престой ще осъзная, че няма нищо местно, което да харесам и няма никаква идея в кубинската кухня, която да отнеса със себе си. За първи път ми се случва.

Театърът за опера и балет

Остава ни да видим Капитолио. Няма как да не направи човек паралел с Белия дом. Почти на 100% са идентични сградите. Преди революцията е бил седалище на парламента. След това в него се помещава местната академия на науките и няколко музея. Все още е в ремонт и не се разглежда от туристи.

Красива сграда наблизо е тази на Театърът за опера и балет. Реставрирана е и е с прекрасна архитектура. Зад нея почти веднага цари разруха. Полуразпаднали се сгради и такива, от които вече са порастнали дървета. Тъжна гледка.

Но не колкото по протежението на булевард Малекон. Там масово колониалните сгради са в отчайващ вид. Водачът ни каза, че напоследък испанското правителство и други организации от Испания влагат средства в ремонтирането на това културно наследство.