Тръгвай!

Не чакай съдбата да ти припомня какво се очаква от теб. Тя толкова пъти ти вади очите, но ти отказваш да прогледнеш. Направи го сега. За твое добро. Знам, че не мислиш за твоето добро. Ако го правеше нямаше да се налага да ти пиша сега. Просто престани да си сляпа и глуха. Ти не си такава. От болка ли ослепя и оглуша? Или от глупост? Все тая. Чуй сега! Просто впрегни логическата си мисъл и събери 2 и 2. Стига летене в облаците. Гадно е, знам, че не ти се иска да го повярваш, но просто бъди робот, калкулатор, нещо невъодушевено и гледай фактите в очите. Нищо друго не се иска от теб. Бъди само рационалната част от себе си. Колкото и да е малка, тя ще те спаси. Ако все още искаш да запазиш разсъдъка си и да продължиш да живееш. Ако ли не...карай както досега. Само, че едно да знаеш -  в този случай направи повече, отколкото е нормално. Даде твърде много от себе си, от душата си. Не ти остана много. Ако идеята ти е да продължиш вече е критично да се спреш. Останала е по-малко от крачка и си тотално в пропастта. Без шанс да избегнеш падането. И счупването на врата. Искаш ли да свършиш така? Струва ли си? Наистина ли мислиш, че би имало смисъл? Може би си уморена. Дори не знаеш как краката сами тичат към пропастта. Но аз затова съм там, в края. За да те спра поне да осмислиш закъде си се запътила. И, ако все още го искаш направи последната крачка. И това е вид изход. Важното е да знаеш какво правиш. Защото напоследък си мисля, че нещо се обърка. Мисля си, че здравият ти разум те напусна. Остави се сърцето да ти диктува постъпките и то направи много грешки, довери се на хора, които го предадоха, обърка се. Просто приеми поражението и продължи напред. Не знам какво те чака там, но ще е нещо. Може да си го преживявала преди, може да е ново. Може да те направи щастлива, но може и да ти донесе нещастие. Може да намериш другата в теб, но може и да се изгубиш напълно. Може да обичаш...и да те обичат. Той е някъде там -  в бъдещето. Този, който чака точно теб. Точно това теб. Независимо кога, ти трябва да вярваш, че ще го срещнеш. И той няма да те прави на такава сянка от човек, в каквато си се превърнала сега. Ще те кара да сияеш, да се смееш и да летиш. Където и да е , той съществува. Поне в това се опитай да повярваш отново. Нищо, че се лъга. Нищо, че и преди мислеше, че си го намерила. Този не е, който търсиш. Този ти си го нарисува, ти му повярва, ти му даде душата си. А той се обърна и си тръгна. Отдавна. Ти, обаче, тъпо отказваш да видиш фактите.

Затворисърце.

И тръгни!