За емигрантите с любов...

Снощи прочетох един пост на жена, която не познавам. Обясняваше доста подробно защо е емигрирала и колко добро решение е взела. Обясняваше също и колко зле живеем. И как нищо тук, в България, не се променяло. Доядя ме. 

С какво право човек, решил доброволно да се откаже от родината си, съди другите, които не са го направили, че видиш ли не са я облагородили достатъчно бързо, че тя да се завърне на подредено и хубаво място?

С какво право квалифицира всички останали като некадърници, глупаци или някакви задръстеняци, които си живеят в блатото и не разбират кой живот е хубав?

Не мога да разбера защо хора, избрали да живеят в чужбина, се чувстват като просветители за глупците, избрали да живеят в България. Защо трябва да ни обясняват колко е грозно и лошо у дома ни? Защо, когато дойдат веднъж през годината през лятото за няколко дни трябва да слушаме как нищо не сме направили за последната година или две? 

Аз избрах за себе си да остана отдавна. И не, защото съм глупава, тъпа или нерешителна. А тъкмо обратното. Защото реших, че си струва да бъда тук и да опитам да променя към по-добро мястото, в което живея, в което съм родена. Мястото, където са моите близки и приятели. Където съм направила първите си крачки, казала съм за първи път "Мамо" на български. Където е моето училище, в което на всеки 15 септември отивах с огромно желание. Където водата е най-вкусна. А розовите домати в двора ухаят на неземно лято. Където наесен в съседите и вкъщи мирише на печени чушки и звукът на режещи се дърва подсеща за идващата зима. Когато ще има бял и пухкав сняг, а вкъщи ще си сипя чаша български Мавруд и ще ме стопли неговият вкус, събрал топлината на българската земя и топлото слънце, което е огрявало през лятото. Където зеленото през май е направо вълшебно и всяка година без изключение събужда всичките ми сетива за живот, дава ми надежда, че тази година ще е по-добра от предната и тя наистина е такава.

Избрах  да променя към по-добро моя малък свят, дома ми. Избрах да възпитам сина ми тук, да го направя мислещ и отговорен човек. Да му покажа как да уважава това, което има като наследство и как да работи да промени родината си към по-добро. Избрах да работя усърдно тук, в България. Да творя всичко, което идва от душата ми тук. Да опитвам да създавам красиви и смислени неща. Знам, че не е нещо мащабно, не е гениално. Но също така знам, че само, ако всеки осъзнае, че да прави това, което е необходимо в малкия му свят, е достатъчно, за да се промени цялата картинка. Избрах да участвам в промените на място, което е родното ми. Избрах по-трудния, но по-съзидателния път. Защото вярвам, че в самото пътуване се крие смисъла на нещата. 

Пътувам в различни страни. Обичам да пътувам. Но най-много се радвам на завръщането си. Няма място в света, в което да съм била и да съм поискала да ми стане нова родина. Била съм на красиви места, на подредени места, на екзотични места. Но на нито едно не съм си била у дома. У дома е тук - в България. И никога не бих си позволила да гоня детето си в чужбина, за да живее по-добре. Винаги съм работила за това то да разбере, че тук му е мястото, че е желано и обичано, че трябва да работи и мечтае тук. 

Защото смисълът е в изграждането, а не в притежанието, в самия път до мечтите.