Животът понякога просто изтича през пръстите...

Непредвидимо...

Не навреме. Бърза да си отиде от хората, които обичаме.

А ние стоим встрани, отпуснали ръце или захлупили очи и чувстваме безпомощност, празнота...

Независимо как си отиват от живота ни хората все оставаме с чувството, че не сме си казали всичко, че не сме обичали достатъчно, че сме можели още веднъж да целунем човека до нас, да му кажем колко е важен за нас...

Истината е, че няма подготовка за тези загуби. Смъртта разкъсва сърцето ни на парчета. Ако можем да плачем е добре. Но болката пресушава очите ни. Парализира душата ни. 

Истината е, че трябва да продължим да го живеем този живот. Истината е, че си струва. Винаги има нещо, което си струва. Някой, заради когото си струва. Този някой може да си самия ти. Знай, че ти си най-ценното, което имаш. Никога, абсолютно никога не го забравяй! Ти си смел, повече отколкото си вярваш. Ти си способен да се изправиш и да продължиш. Ти можеш да бъдеш някога отново щастлив. Ти ще бъдеш щастлив! И тогава ще можеш да си спомниш за загубите си само с любов, ще можеш да си спомняш за тях и за нещата, които са оставили след себе си. Тогава ще разбереш, че физическата липса не е толкова страшна. Тези мили за теб хора ще живеят в сърцата на всички, на които са направили добро. Това усещане е безсмъртно.

Отново някога ще имаш времето, в което ще вървиш по неговата пътечка и няма да боли като днес....

=====================

"Две топли сълзи се стичат и капват в глитавата пръст , а очите не откъсват поглед от дървеното кръсте и устните с мъка прошепват: “Всичко е наред , спи спокойно тате!”"