Ако съдбата ти беше различна днес щеше да е ден за голям купон.

Щеше да ставаш на 85.

Но ти си остана завинаги на 54, там назад във времето. Остана си в 1986- та, когато животът за първи път разби сърцето ми. На малки парчета изведнъж. 

Не го обичам този август. Той те отне от мен. Месец, в който зейна такава липса в сърцето ми, че цял живот не стига да я запълня. Всеки ден от тези повече от тридесет години ми липсваш. Толкова пъти задавах въпросите защо се случи с теб, кому направи лошо, че те застигна такава съдба, и толкова пъти не намерих отговорите. Отначало ги крещях въпросите, после ги казвах все по-тихо и по-тихо, докато накрая само ги шепнех от време на време. Сега не си ги задавам. Приех фактите, че просто се е случило. Без да търся обяснение защо. Но липсата си остана. Тя няма как да изчезне.

Моят син не те познава. И ти него. Ти не разбра в какъв човек се превърнах. Не беше с мен в радостните и тъжните ми моменти. Пропусна да се гордееш с мен в моментите ми на успехи. Пропусна да ме утешиш и целунеш, когато ми беше трудно, когато се спъвах и падах. Знам, че щеше да ми е много по-лесно, ако беше до мен.

Но сигурно щях да съм различна. Щях да съм по-мила, вероятно, и по-слаба. Ако беше до мен много от битките, които водих нямаше да се случат. Щях да знам, че ти ще ме подкрепиш безрезервно и щях да се боря с всичко и всички по-малко. Щях да съм различна от това, което съм днес. Не знам кое щеше да е по-доброто мое издание. Едното не видя бял свят, защото ти си отиде. Факт е, че аз станах това, което съм до голяма степен заради твоята липса. Ти си отиде толкова внезапно, че буквално животът с ритник изкара въздуха от дробовете ми. Трябваха ми години, за да започна да дишам нормално. Но в моменти като днешния отново се задъхвам.

Знаеш ли, времето има способността да заличава лица и гласове. Отдавна не мога да затворя очи и да си спомня гласа и усмивката ти. Все едно не си бил на тази земя. Отначало се ужасявах, сега ми е тъжно. От старите снимки ме гледа усмихнатото ти лице. Лице на човек, който обичаше да го живее този живот.

Знаех, че ме обичаш повече от самия живот, повече от всички. Просто го знаех. Когато погледнех в добрите ти сини очи усещах всичката ти любов. Все едно беше ангел, изпратен на земята, за да ми покаже какво е чувството да си обичан безрезервно и силно, просто защото си ти. Теб те имаше, за да знам, че някой някога ме е обичал до безкрая и отвъд него.

И аз те обичам. Докато дишам ще продължавам да те обичам. В моето сърце едно място винаги ще е твое. Никой и нищо не могат да те заместят.

И, ако трябва някога да кажа кой е най-добрия човек, когото през целия си живот съм познавала, това ще си ти, татко.