хълма Храдчани

Изпълнени с ентусиазъм щурмуваме още първия ден хълма Храдчани. Замъкът, църквата "Св.Вит", "Златната уличка", улички и сгради, запазили спомените за величието на Прага. Ходенето до самия хълм не е малко, но ние сме още свежи и решаваме да го даваме пешеходно, за да усетим ритъма на града, да го помиришем и видим.

Нося пътеводител, но този път или аз не съм в кондиция за четене, или пътеводителя е написан куцо, защото не ми се получава да го чета. Решавам, че ще се оставя на сетивата си да ме водят, че ще се опитам да си почивам, гледайки нови места и хора. Че този път историята не ме интересува. Май любопитното дете в мен е уморено. Имам нужда от почивка за ума. Затова просто се мотая по уличките и се наслаждавам на гледките. Градините и крепостните стени са красиви в своята простота. Малко китайските туристи са ми в повече, но какво да се прави. Такова е времето - лятно, отпускарско и туристическо. Европа стана пренаселена в този сезон и ще трябва да се търсят алтернативни времена за разглеждането и. Тълпата не ме въодушевява, пречи ми да усетя духа на мястото. По принцип се опитвам да бягам от топ дестинациите за даден момент, но за някои места явно не ми се получава.

 

Поглед към Прага от хълма Храдчани

Някъде в Мала Прага - 1

Църквата е красива отвън и има страхотен таван и витражи отвътре. Чудесен пример е за готическа архитектура. Мен повече ме грабна уличката с малките къщи, наричана още Злата улица (Златна улица). Тя носи името си от историята, че на нея са живеели майстори златари. Построена е първоначално, за да приютява стражите на замъка. Легенди се носят за това, че в къщите и са живеели алхимици, които са търсили начин да превръщат металите в злато. Говори се, че някои успявали...На номер 22 в по-късни времена е живеел самият Кафка. Мен ме плени миниатюрността на всичко. Все едно бях в куклени къщички. Спартанското обзавеждане, ниските тавани, малките мебели и съдове. Всичко беше в мини вариант. Дадох си сметка всъщност, че човек може да живее с много малко вещи и пак да има дом.

Катедралата "Св. Вит"

Златната уличка

Някъде високо на хълма Храдчани се намира и манастира Страхов. Идваме тук по две причини - да видим библиотеката на манастира и да пием от бирата, която се вари на място. Различни причини - едно място Cool

Библиотеката са всъщност две барокови зали на по 800 години. С красиво изрисувани тавани и огромни шкафове с книги и ръкописи. Изпитвам усещането, че съм в библиотеката на "Хогуортс". Може би тук се съхраняват забранените книги, защото ни допускат само до прага и не можем да се насладим на аромата на стара кожа и хартия...Въпреки всичко усещането е много приятно и различно. Древно. Мистично.

В частта с бирарията нещата са далеч по-прости. Не успяваме да седнем в първата, но затова пък във втората се наслаждаваме на едно от типичните им ястия-гиганти - печеният джолан. Естествено поливаме всичкото това ядене с прилично количество бира и ни става едно такова лениво...лятно-отнесено...и несъмнено отпускащо.

Страхов библиотеката

Някъде в Мала Прага - 2

Стария град

Старият град или Старое месте. Красиво кътче от Прага с известния в цял свят астрономически часовник. Той, за наша беда, е в ремонт и не можем да го видим в целия му блясък, но работи и на всеки час събира тълпите, които искат да видят парада на апостолите. Скелетът, който дърпа въженце и удря камбана е най-симпатичния елемент от композицията. 

На площада пред старото кметство тълпите са сериозни. Истинско туристическо гъмжило. Изнервящо е. Забързано и много шумно. Какфонията е на много езици, но често се чува българска реч. Като изключим сувенирните магазини, в които като, че ли работят масово българи, именно на това място се чуваше най-много български. Няма да влизам в темата за бай Ганьо, но ми се случва да не искам в чужбина да разбират, че съм от България. Биха ме поставили под общ знаменател с мои сънародници, които ме карат да се срамувам. Тук, за съжаление, има доста от тоя тип. Все пак не ми се е случавало твърде често. Значи има надежда. Cool 

Сядаме на вечеря на самия площад. Хубавото е, че е доста красиво със старинните сгради, които са идеално осветени, цените са абсолютно нормални и хората са значително по-малко, отколкото през деня. Бирата, както навсякъде, е студена и хубава, а сервитьорите не те оставят и за миг с празна чаша. 

 

Прашната (барутната) кула

Карловият мост. Свързва старинните Мала Прага и Старое место. Отне ми усилие да го видя сравнително празен. Опитите бяха четири и накрая успях с отиване рано сутрин. По цялото му протежение тълпите не секват денем и нощем. Художници, музиканти или просто продавачи на изкуство заемат и двете страни на моста. Туристи и ескурзоводи се блъскат в двете посоки и снимат ли, снимат. Не са малко и тези, които пипат плочите в основата на скулптурата на Св. Ян Непомук. Казват, че било на късмет. Признавам си, не се сдържах и го направих и азBlush. От този мост над река Вълтава се откриват страхотни гледки във всички посоки. Трябва да го видите и полу-празен и изпълнен с живот. И двете усещания си струват. Ако трябва да определя мястото, където си мисля, че съм усетила най-добре духа на Прага, то това ще е именно този мост.

Прага от Карловия мост

Нощем на Карловия мост