Понеделникът ми е ден за разходка до Дунав парк (Donaupark). Имам нужда да се размотая безцелно и кулата в парка с въртящия се на 170 метра височина ресторант ми се струва интересна дестинация. Обичам гледките от високо. Навън е свежо. Снощи преваля малко дъжд, а днес е усмихнато небето, подухва лек вятър и аз съм изпълнена с желание да откривам красотата около мен. Cool

За мое учудване има известна опашка пред входа на кулата. Има и хора, закупили преди месеци билети, за да се качат до кафето за петнадесетминутен брънч. Хм. Аз нямам такъв билет, но разчитам, че все ще има място в ресторанта да изпия едно кафе и да се полюбувам на гледките. И, слава богу, има. Поръчвам някакъв десерт - нещо средно между щрудел и чийзкейк, полято с топъл ванилов сос. Малко извратена, но вкусна комбинация. Погледът ми се рее над Дунав и зеленото наоколо. Много е успокояващо и мечтателно, усмихващо.

Дунав от високо

Прекрасно е да седнеш в тревата

Градината с розите до кметството е прекрасна. Макар, че красотата на нацъфтелите храсти е започнала леко да преминава все още е много красиво и цветно наоколо. Има много хора, защото днес е почивен ден в Австрия и мнозина са решили да прекарат част от деня на чист въздух в компанията на нежни розови цветове и зеленина. Обичам рози в градината, а във Виена са съвсем на мястото си. Навяват мисли за бални салони и валс, за ефирни рокли в бледорозово, за нежност и любов. В ушите ми звучи "На хубавия син Дунав" на Щраус. Няма как да съм в Австрия сред тези прекрасни рози, над короните на дърветата да надничат острите върхове на кулите на кметството във Виена и да не си тананикам валс Cool. Съвсем естествено си мисля за Щраус. Сядам уж за малко, а всъщност прекарвам около два часа в тази чудна градина.

Зоопаркът във Виена е един от най-старите в Европа. Разположен е в парка на Шьонбрун и е създаден по идея на Франц I първоначално като павильон за имперски закуски, около който е имало разположени клетки с животни. Йозеф II организира няколко експедиции до Африка и Америка и попълва колекцията от животни. Първият докаран жираф се превръща в голямо събитие за виенчани, които са имали по това време свободен достъп до парка.

Днес зоопакът е едно приятно място за забавление за малки и големи. Разположен е на голяма площ и животните са почти в естествена среда. Отнема ми повече от три часа да обиколя наоколо, но се чувствам заредена с положителни емоции. Обичам такива места. Винаги, когато имам възможност ги посещавам. Не ми омръзва досега с природата, той е един от най-приятните. Пингвини, жирафи, опусуми. Маймуни, които извикват усмивки на лицето ми. Мравояд, ленивец, хипопотам и носорог. Космати бизони, за които ми е жал в тези жеги. Местни породи коне на петна, които кротко похапват сено в тиролската част на парка. Сядам за малко в типична тиролска къща да опитам някакъв местен геврек с кашкавал. Големите котки са много лениви в горещината. Най-жизнени наоколо са децата, които тепърва откриват шарения свят около тях. Радвам се на бъдещето, което им предстои. Радвам се на искрено учудените им очи, на любопитството, с което изследват всичко наоколо. Прекрасно е да се чувстваш като тях в редките мигове като възрастен, когато откриваш нещо за първи път.

Арапайма

Силно розовото фламинго си беше добре в езерцето

Любимите ми хумболтови пингвини

Дали са живи?

При предното ми идване във Виена имах предвидено посещение на дома на музиката (Haus der Musik). Бях слушала за това място и ми изглеждаше интересно. Тогава не успях да ида, не стигна времето. Сега естествено реших да наваксам пропуска. Музеят предлага много интерактивни забавления и хубава музика в тематично разделени зали. След обилен обяд в неделя с бира и гулаш краката сами ме заведоха до мястото. Само заради обяда не успях да изкомпозирам собствената си мелодия, тичайки по музикалните стълби между етажите Wink. В залата за дирижиране на Виенската филхармония не успях да се вредя за купона, но пък четири деца се редуваха и страшно ни забавляваха с уменията си. Познати мелодии звучаха безумно бавно или убийствено бързо и всички се заливахме в смях.

Впечатлих се от инсталация, която показва как Бетовен е губил слуха си. В различни фунии звучи една и съща музика, но по начина, по който я е чувал той през годините.

Накрая остава само тишина...