Понеделникът ми е ден за разходка до Дунав парк (Donaupark). Имам нужда да се размотая безцелно и кулата в парка с въртящия се на 170 метра височина ресторант ми се струва интересна дестинация. Обичам гледките от високо. Навън е свежо. Снощи преваля малко дъжд, а днес е усмихнато небето, подухва лек вятър и аз съм изпълнена с желание да откривам красотата около мен.

За мое учудване има известна опашка пред входа на кулата. Има и хора, закупили преди месеци билети, за да се качат до кафето за петнадесетминутен брънч. Хм. Аз нямам такъв билет, но разчитам, че все ще има място в ресторанта да изпия едно кафе и да се полюбувам на гледките. И, слава богу, има. Поръчвам някакъв десерт - нещо средно между щрудел и чийзкейк, полято с топъл ванилов сос. Малко извратена, но вкусна комбинация. Погледът ми се рее над Дунав и зеленото наоколо. Много е успокояващо и мечтателно, усмихващо.

Градината с розите до кметството е прекрасна. Макар, че красотата на нацъфтелите храсти е започнала леко да преминава все още е много красиво и цветно наоколо. Има много хора, защото днес е почивен ден в Австрия и мнозина са решили да прекарат част от деня на чист въздух в компанията на нежни розови цветове и зеленина. Обичам рози в градината, а във Виена са съвсем на мястото си. Навяват мисли за бални салони и валс, за ефирни рокли в бледорозово, за нежност и любов. В ушите ми звучи "На хубавия син Дунав" на Щраус. Няма как да съм в Австрия сред тези прекрасни рози, над короните на дърветата да надничат острите върхове на кулите на кметството във Виена и да не си тананикам валс . Съвсем естествено си мисля за Щраус. Сядам уж за малко, а всъщност прекарвам около два часа в тази чудна градина.

Зоопаркът във Виена е един от най-старите в Европа. Разположен е в парка на Шьонбрун и е създаден по идея на Франц I първоначално като павильон за имперски закуски, около който е имало разположени клетки с животни. Йозеф II организира няколко експедиции до Африка и Америка и попълва колекцията от животни. Първият докаран жираф се превръща в голямо събитие за виенчани, които са имали по това време свободен достъп до парка.

Днес зоопакът е едно приятно място за забавление за малки и големи. Разположен е на голяма площ и животните са почти в естествена среда. Отнема ми повече от три часа да обиколя наоколо, но се чувствам заредена с положителни емоции. Обичам такива места. Винаги, когато имам възможност ги посещавам. Не ми омръзва досега с природата, той е един от най-приятните. Пингвини, жирафи, опусуми. Маймуни, които извикват усмивки на лицето ми. Мравояд, ленивец, хипопотам и носорог. Космати бизони, за които ми е жал в тези жеги. Местни породи коне на петна, които кротко похапват сено в тиролската част на парка. Сядам за малко в типична тиролска къща да опитам някакъв местен геврек с кашкавал. Големите котки са много лениви в горещината. Най-жизнени наоколо са децата, които тепърва откриват шарения свят около тях. Радвам се на бъдещето, което им предстои. Радвам се на искрено учудените им очи, на любопитството, с което изследват всичко наоколо. Прекрасно е да се чувстваш като тях в редките мигове като възрастен, когато откриваш нещо за първи път.

При предното ми идване във Виена имах предвидено посещение на дома на музиката (Haus der Musik). Бях слушала за това място и ми изглеждаше интересно. Тогава не успях да ида, не стигна времето. Сега естествено реших да наваксам пропуска. Музеят предлага много интерактивни забавления и хубава музика в тематично разделени зали. След обилен обяд в неделя с бира и гулаш краката сами ме заведоха до мястото. Само заради обяда не успях да изкомпозирам собствената си мелодия, тичайки по музикалните стълби между етажите . В залата за дирижиране на Виенската филхармония не успях да се вредя за купона, но пък четири деца се редуваха и страшно ни забавляваха с уменията си. Познати мелодии звучаха безумно бавно или убийствено бързо и всички се заливахме в смях.

Впечатлих се от инсталация, която показва как Бетовен е губил слуха си. В различни фунии звучи една и съща музика, но по начина, по който я е чувал той през годините.