Шьонбрун - лятната резиденция на Хабсбургите. Дворецът, достигнал пика в своя разкош по времето на Мария Терезия. При предишното ми идване във Виена само минах покрай него. Сега ми беше първа точка в дневния ред. На всичкото отгоре и хотелът, в който съм отседнала е на пешеходно разстояние 10 минути от Шьонбрун. 

Малко съм уморена и честно казано бих спала цял ден в хотела, но имам голяма доза инат във вените си и решавам, че мързелът няма да ме победи. Не и днес. Закусвам, загледана в зеления парк около мен и се събирам да щурмувам първата си забележителност във Виена.

Влизам в парка някъде по средата му. Зелено е и розите са нацъфтяли прекрасно. Алеите са оформени прецизно, дърветата и храстите са фризирани, ухае на свежест. Малки водоемчета и водоскоци се заиграват с топлите лъчи на слънцето. На мен ми е много лежерно. Мотая се замечтано из лабиринтите и арките от рози. Накрая намирам входа за двореца. Купувам билет, взимам аудиогайд и тръгвам по дългия тур, за да видя ще харесам ли повече австрийското великолепие и императорско излъчване от руското такова.

 

Арката, в която се влюбих

Еми...след Русия с Петербургските дворци този тук не успя да ме смае. Както и в Хофбург така и тук обстановката не е разточителна, а по-скоро спартанска. Дори само да погледне човек фасадата и му става ясно, че никой не е искал да демонстрира разкош. Вътре за пореден път слушам за отдадеността на Франц Йосиф на държавата и работата му като император. За пореден път става дума за Сиси - красивата петнадесетгодишна, която скоро разбира, че мястото и не е в този двор със скованите му нрави, но няма какво да направи освен да пътува повече, най-вече до любимата и Унгария. За страстта и към идеалната фигура и заниманията и със спорт и гладуване. За пореден път става дума за Мария Терезия - императрицата, която има купчина деца (16), за да заздрави позициите на империята си спрямо европейските съседи. Жената, която цял живот обича своя Франц, а той цял живот се дразни, че живее в сянката и. Защото е факт, че тя е била с държавническото мислене, а той е бил много добър бизнесмен, но е искал да бъде водещия във вземането на решения за империята. За жалост за това не го е бивало много, каквото и да е решавал не е било правилното. За разлика от жена му, която царува 40 години и през това време е имала много изпитания, но и воля и нюх да се справя с проблемите. 

Обиколката в двореца е около час време. Не може да се снима и затова не мога да приложа кадри от интериора към текста. Не е голяма загуба Wink.

Красив акцент в парка е Глориет. Арка на хълма, от която се разкрива красива гледка към двореца и Виена.

Глориет в далечината

Фонтанът на Нептун

Белведере всъщност са два двореца - Горен и Долен. Принадлежали са на принц Евгени Савойски и понастоящем са картинни галерии. В Долен Белведере в момента се помещават предимно произведения на съвременното изкуство. На мен не ми допадат. Твърде извратени и сексистки са ми в голямата си част. Набързо обикалям и се насочвам към по-традиционната част - Горен Белведере. С колекцията от картини на Густав Климт. И най - известната сред тях - "Целувката".

Не съм кой знае какъв ценител и познавач на изобразителното изкуство, но обичам понякога да гледам красиви картини. По-скоро ме интересува какво ще почувствам, а не колко е известен художника или коя школа представлява. В интерес на истината ме впечатлява повече "Джудит" отколкото "Целувката". Образът на жена, която знае какво иска, която е омайваща и предизвикателна. Погледът и излъчва предизвикателство и увереност. Макар, че и "Целувката" има своя заряд. Тя е просто съвършена представа за един миг на сливане между двама души, които като ги погледнеш и разбираш всичко - неговата страст и нейното отдаване. Тези хора са само в този миг, извън пространството и времето. Просто са всичко един за друг в този миг и нямат нужда от нищо. Харесах много и "Готвачът" на Клод Моне. Възхитих се на  множеството детайли в това лице, на излъчването му. Възрастният човек сякаш бе жив пред мен.

Горен Белведере

Паркът и в дъното Долен Белведере