Писак

Писак е археологически резерват в Свещената долина на река Урубамба. През септември идват много поклонници, за да посетят светилището наблизо. Смята се, че крепостта тук е била построена, за да защитава от юг долината на инките. Не е установено по тези места  да са живеели прединкски племена. Затова се смята, че Писак е построен около 1440 година. Разрушен е от Писаро през 1530. Съвременното селище е построено през 1570 година от Франциско де Толедо. Руините показват, че цитаделата е имала религиозно, военно и земеделско предназначение.  

Тук сядам и погледът се рее по безкрайните тераси, които въпреки, че е зима са все още зелени. Заради Ел Ниньо Wink. Цялата обстановка действа определено омиротворяващо. Даже сега гледам, че не съм снимала много. Всички гледки са останали в ума ми. Облаци, тераси и високите Анди. Тези пейзажи са няколко дни пред очите ми и вече не са ми толкова екзотични, но красотата им си остава безспорна.

Набраздените с тераси склонове на Андите в долината на инките

Олантайтамбо

Този комплекс защитава северния достъп до Мачу Пикчу. До върха на скалата води стръмна стълба, за да се стигне до останките на огромно съоръжение, което се предполага, че са останки на храма на Слънцето. И тук са се съхранили монолитни каменни блокове с височина до 4 метра и тегло 20-25 тона. Те така добре са напаснати помежду си, че отново изплуват въпросите как са го направили без използването на каквито и да било строителни разтвори. Катеренето тук е убийствено. Недоумяваме за какво им е било на иначе дребничките инки да строят такива високи стълби, по които да се изкачват. На отсрещните скали са разположени складовете за хранителни запаси. Инките са комбинирали храмовете си с места за съхранение и по този начин при поклонничество и нужда от храна в някоя част на огромната империя нещата са се съвместявали успешно.

Земеделските тераси на Олантайтамбо

Монолитен блок с изображение на андинския кръст

Храм на Виракоча

В зона Ракхши се намира най-добре запазения храм, посветен на бог Виракоча. В комплекса се различават три вида постройки - останки от стена на храма, помещения за свещенослужители и складови помещения. Уникалното тук е, че има над 150 складови помещения с овална форма, в които са съхранявани запаси от царевица, киноа, картофи, сушено месо от алпака и сушена риба. Навсякъде откритите складови помещения са квадратни, само тук формата е овална. Храмът е бил 92 метра дълъг и 25 метра широк. Височината е била 12 метра. Покривът е бил поддържан от 22 колони, които в основата си са каменни, а нагоре са довършени с кирпич.

Храм на белия бог Виракоча