Една приятелка, която ми е ревностна читателка ме посъветва да пиша отделна тема за храната, която опитвам и снимам по чуждите места. Идеята ми се стори страхотна. Благодаря ти!

Перу е страна, която има голямо крайбрежие и силно развито риболовство. Известно рибно ястие е севичето - сурова риба със или без други морски дарове, маринована в сок от лайм и подправена с кориандър. Тази подправка ми е много натрапчива. В ястието тук добавят и маринован лук, люти чушки, чипс от сладки картофи или зелени банани и изключително вкусната си царевица. Пробвам го в рибарско селище в ресторант на крайбрежната алея. Не е моето ястие. Не ми допада.

Знаех, че ще опитам още един местен специалитет - морско свинче, още в България. Част от групата страда от някакви скрупули, но четирима човека решаваме, че това е просто месо. Не е нечий домашен любимец. Тук го сервират цяло не за друго, само за повече екзотика. В интерес на истината всичкото месо, което става за ядене се побира в една шепа. Сухичко е, но аз обичам такова месо. Кожата е дебела и мазна и дори не правя опити да я ям. Като цяло за пробата ставаше, но добре, че не съм много гладна. 

В Боливия опитвам пържола от лама. Това е най-доброто месо, което ям на това пътуване. Много прилича на свинско бонфиле. Крехко и много вкусно.

Другите в групата ядоха месо от алпака в хотела до Колка каньон. В този момент аз не можех да ям почти нищо и едва в Куско успях да наваксам изоставането. Не е нещо особено, но ми е една идея по-мазно. Според другите приличало на вкус на черен дроб. На мен ми докарва най-много на шилешко, без да мирише на овца.