Пъпът на света. Столицата на империята на инките. Един от най-красивите градове не само в Перу, но и в цяла Латинска Америка. 

Инките го изграждат във формата на едно от трите си свещени животни - пумата. Астрономи изчислили с особена точност къде да се изградят храмовете, за да отговаря местоположението им на календар, който в древността имал особено значение за социалния живот по тези земи.

В центъра на Куско е построен храма на Слънцето - Кориканча. В него на 24 юни (зимното слънцестоене) започвали тържествата Инти Райми всяка година. От центъра на този храм излизат 49 лъча, които някога са определяли пътищата в цялата империя. Испанците на мястото на основите му изграждат манастира Санто Доминго. Днес има запазени няколко стени и четири оригинални ниши с перфектна симетрия от градежа на тази астрономическа обсерватория. В тези стени е вграден и най-малкия камък, използван и намерен до днешно време в строежа на инките.

В Кориканча се е намирала и прословутата градина на инката. В нея всички дървета, растения и животни са били изработени от злато. Имало е изящни птици и пеперуди, толкова фино направени, че все едно са щели да полетят. За съжаление конкистадорите разграбват всичко и го претопяват в обикновени кюлчета злато, за да е по-удобно за транспортиране към Испания. Това е бил кощунствен акт, но явно не са били ценители на красотата. До днес няма запазен предмет от тези чудни градини. 

Останки от Кориканча в манастира Санто Доминго

Най-малкият камък, намерен в инкски градеж

На един от хълмовете над града се намира археологически комплекс с трудно за произнасяне име - Саксайуаман. На езика кечуа думата означава сивокаменна хищна птица. В Америка тази крепост е най-голямата на такава надморска височина 3500-3650 метра. Вече тези числа за надморска височина не ме впечатляват. Днес е седми ден във Високото плато и определено организма ми се попригоди към разредения въздух и ниското налягане. Не е съвсем като да съм си у дома на няколкостотин метра, но не е и така трагично като в Арекипа и Колка преди няколко дни.

Саксайуаман е била военна крепост по времето на инките, а за какво е служела преди това не се знае. Някой смятат, че е построена като дом на Слънцето, а други, че е била дом на светкавиците и мълниите, заради зигзагообразните и стени. Те са на три нива и достигат височина 20 метра. Каменните блокове за строежа са уникални, защото са много по-големи от камъните, ползвани за египетските пирамиди и много по-съвършено обработени от тях. Повечето каменни блокове са многоъгълни, високи до 5 метра и шикроки между 3 и 5 метра. Тежат стотина - двеста тона. Шампион е камък с размери над осем метра и тежащ почти четири тона Whistle.

Учудващо е кому е било нужно да ползва тези многоъгълни камъни за строежа, при положение, че с еднотипни и правилни е по-лесно. Ъглите са заоблени и с леко изпъкнали стени. Все едно са направени от пластелин и са прелели един в друг, на места ъглите са като протекли, за да запълнят идеално мястото. Загадка е как са се озовали тези огромни камъни на това място. Кариерата, за която се смята за вероятен източник се намира на 35 км. При по-прецизен анализ се смята, че скалните блокове са от скали в Боливия - на 2500 км от крепостта! С теглене??? Тук водачът заговаря за левитацията и скептикът в някои от нас се събужда.

Инките не са познавали желязото, висшата математика, не са оставили писменни паметници, за да може да се разкрие технологията на строителството. Обикновените зидари не могат да се справят с този градеж. Инките не са оставили доказателство, че могат да работят с мегалити и не знаят от кога датира строежа на крепостта. Смята се, че е от периода на инкската империя, но никой не помни истинското му име. Всеки опит да се имитира този строеж личи от километри как не се получава. Единствения установен метод за строеж на инките  е търкалянето на полираните камъни от крепостта към града. 

Кой е истинския сторител на Саксайуаман? Някой, владеещ свръхтехнологии и имащ свръхпознания? И също така свръхвъзможности да реализира този проект. Според предание това чудо е възникнало за една нощ! Освен Виракоча кой би могъл да го направи? Ох, стана объркващо и твърде митично. Уж съм практична и земна, а започвам да вярвам в легенди. Тук явно наистина разредения въздух влияе зле на мисловната дейност...

Част от мегалитите на Саксайуаман

Слънчевият часовник

В Куско се чувствам добре, все едно идвам на познато място. Градът не е много малък, в него живеят около 300 000 души, но ние сме настанени в центъра, на две минути от Plaza de armas и катедралата. Освен това в самия хотел има част от инкска стена, която се опазва и е част от интериора. Това създава усещането, че сме в друго време, отминало време. Има някакво особено спокойствие в този град.

Имат си и хубави кръчми с вкусна храна. Има и кафенета с тераси, надвесени над централния площад, в които да изпиеш по чаша чича морада (питие, направено от черна царевица) или чаша истинско ароматно еспресо (което е трудно откриваемо в тези географски ширини). Имаме планирана традиционна перуанска вечеря. Свири местна група от няколко симпатични индианци. Барабанистът е уникален, просто направи вечерта ми страхотна с изпълненията си. Толкова плам и такива физиономии...и сега се усмихвам като си припомням всичко отново.

Въпреки, че градът е нависоко (около 3500 метра) тук дишам по-лесно и се чувствам сравнително добре. Вероятно от аклиматизацията или наистина има някаква особена енергия, която заглушава останалите фактори. Трудно ми е да преценя. Важното е, че отново имам усещане за вкусовете на живота - храня се, наслаждавам се на сервеса "Кускеня" и съм готова утре за Мачу Пикчу.

Повече за митичния инкски град четете тук :

.

.