След Балестовите острови продължаваме програмата с музея в Ика - мумии от културата Паракас, черепи и трепанации. Очаквах повече. Но и малкото, което е изложено е натурално и интересно. Имало е мода сред индианците да повреждат черепите си като ги издължават назад с помощта на превръзки с камъни. Това е като да си направиш татуировка в днешно време или да си пробиеш огромна дупка в ухото, защото смяташ, че си по-красив. Тяхното, обаче, е било медицински погледнато, много нездравословно. Те са страдали от увеличено вътречерепно налягане, което е налагало правенето на трепанации. На някои черепи повече от веднъж. Съдейки по срастванията на черепа и пластините, които са поставяли след интервенцията, се смята, че голям процент от операциите са били успешни. Как са го постигали с наличните инструменти е мистерия.

При всички открити по други земи и култури черепи деформацията видоизменяла само формата на черепа, но не неговите размери, тегло и обем. Черепите от Паракас са интересни и загадъчни, защото те са поне с 25 процента по-големи от нормалния човешки череп, тежат дори със 60 процента повече и побират значително по-голям мозък. Освен това те са структурно по-различни: разполагат само с една теменна кост, докато при хората те са две. 

Дали са видоизменяли черепите си или са се раждали с такива никой не може да каже. Това отприщва дори спекулации за извънземен произход. Не знам какво да мисля. На практика всичко е възможно, нали?

В този музей научаваме, че чистокръвните индианци са с черна коса, която не побелява, те не оплешавяват и нямат косми по лицето. Любопитни факти.

Културата Паракас са погребвали мъртвите си в ембрионална поза, обвити в пластове тъкани. Много от тях са се запазили и до днес мумифицирани. Доста култури по тези земи са го правили. Идеята е да се върне човек в Пачамама (богинята на плодородието и земята) по начина, по който се е появил на този свят. По тези земи независимо от културата, която е господствала в някакъв период от време, винаги водещото нещо е била земята, Пачамама. Хората са почитали земята и продължават и в днешно време да го правят, въпреки, че са ревностни католици. Всъщност тук всички религии преливат една в друга и това не пречи на хората да живеят в мир със земята. Мумификацията не е ставала случайно заради климата, а е била търсен ефект. Инките са мумифицирани и по време на тържества са изкарвани в процесиите. Те дори след смъртта си, вече във вид на мумия, са продължавали да обитават дворците си. Странни нрави.

Напълно опакована мумия

Погребален предмет

На път от Ика за Наска по Панамериканската магистрала всред негостоприемната пустинна реалност изниква пред нас място като от приказките - оазисът Хуакачина. Истински е. Спасил е от жажда и горещина доста пътешественици. Ще имаме малко време да му се полюбуваме на по една малка бира. Това зелено кътче всред стометровите дюни е изключително красиво. Като в приказка от Шехерезада. Палмите ни дават жадуваната сянка, а гледката е омагьосваща. Има някакви ентусиасти, които в два на обяд се спускат с бордове по дюните. Не знам дали бих оцеляла в този пек. По-скоро се чувствам добре до водата. В храстите наоколо успявам да зърна колибри. Тази малка птичка е невероятно бърза, не знам как не се уморява да движи толкова бързо крилата си. 

Оазисно безвремие

Колкото и да не ни се иска времето ни притиска и трябва да тръгваме, за да изживеем тръпката от полета над платото Наска. За нея в следния текст :

.

.