Денят е 16 май и е наситен с преживявания. Започна рано за мен. Около 4 часа. Събудих се отчайващо наспала се. Тази часова разлика ме съсипва отново. Няма значение дали съм на изток или на запад аз все не мога да се адаптирам и да ставам и лягам в човешко време. Следващият път ще си взема лекарства за сън. Имаме ранна закуска на терасата на покрива на хотела с изглед към океана. Страхотно е - храната е натурална и много вкусна, а плодовите сокове са направо божествени. Остават ми около петнадесетина минути да топна крака в Тихия океан. В тази му част, в залива Паракас, е тих и топъл. Иначе около Перу заради Хумболтовото течение водата е студена и не става много за къпане. Но за сметка на това заради тази студена река в океана има много планктон и се отглеждат много риби. От време на време (през две до седем години) Ел Ниньо разваля това, тъй като повишава температурата на водата и това е пагубно за живота в нея.

На практика Ел Ниньо е причината, за да се зароди религия в тези земи. Съвсем схематично казано. Културата Чавин се счита за нещо като културата - майка. Съществувала е между 1200 - 1300 година преди Христа. Хората от Чавин били разположени на удобно място - между хората от равнината и хората от Високото плато. Така те имали представа от бита и на двете общности и за това къде какви земеделски култури се отглеждат. Разполагали с нещо безценно и в наше време  - с информация. Така научили, че когато Ел Ниньо се появи с него идва и една определена мида, която иначе е нетипична за водите около Перу. И понеже този природен феномен е важен за всички в Перу, то племето, което е можело да предсказва появата му е било високо ценено. Останалите племена започнали да носят дарове на хората от Чавин и така те се превърнали във водеща култура по тези земи. Докато и другите не стигнали сами до прозрението за природния феномен и тогава културата Чавин естествено западнала. 

Понеже феноменът Ел Ниньо се проявява обичайно през декември испанците му дават това име, което значи Младенеца. 

Бързаме за Балестовите острови. Натоварваме се в нова моторна лодка, обличаме сигнално оранжеви спасителни жилетки и потегляме. Скоро пред нас са ята птици, които вероятно са пеликани (или някакви техни роднини). Не им отделяме специално внимание и продължаваме около брега докато не спираме на място, от което се вижда т.нар. канделабър (или свещник). Той е огромен, на около 200 години е, и се намира върху пустинен хълм в резервата Паракас. Някой от групата споделя на глас, че повече му прилича на кактус. Съгласявам се. Не се знае какво е било предназначението му. Вероятно е служил за ориентир на плаващите. Поредната загадка и поредния отворен за теории въпрос. 

Продължаваме с лодката в океана, вятърът е силен и не може да се каже, че точно това развяване на коси е романтично или приятно. По-скоро е брулещо усещането, но пък винаги можеш да се сгушиш в спасителната жилетка на завет. Озоваваме се сред красиви скали, множество птици, малки хумболтови пингвинчета и морски лъвове. Изобилие от живот. А местният водач надълго и нашироко обяснява за добива на скъпото гуано и как той е изключително важен за всички. По ми се искаше да говорим за животните наоколо, за това кога гнездят, кога се размножават морските лъвове, но нещо тази информация е по-оскъдна. В главата ми остава само разказа за гуаното...

Хубаво е, че се наслаждаваме на този живот от известно разстояние. Така той продължава да се развива сравнително естествено, без намесата на човека. Цветовете на скалите варират от почти червено до почти бяло, в зависимост от количеството желязо в тях и от количеството гуано върху тях. Има участъци с накацали стотици птици по тях. Малките пингвинчета са във високите части на скалите, което ми е леко странно, а да не говорим, че възпрепятства снимането им. Морските лъвове, които забелязвам са малко, едва 4-5. Затова си мисля, че явно сега не им е размножителния период. След час, час и нещо разглеждане и снимки се отправяме обратно назад. Ято птици лети успоредно с лодката ни доста дълго време, но накрая им писва да са толкова бавни и ни изпреварват, устремени напред в търсенето на храна.

Малко морско лъвче