В края на това дълго и страхотно пътуване два дни са планирани за живот в лоджия в джунглата на Амазония. Със смесени чувства на любопитство и малко притеснение ще се кача на самолета от Куско за Пуерто Малдонадо. За пореден път багажът е пререждан и подреждан. За пореден път ще сменим тотално климата и височината. Късно снощи се върнахме от Мачу Пикчу. Изпълнена съм още  с емоциите от това преживяване. Имаме малко време сутринта за размотаване в Куско. Лежерно и без цел и посока. Три сме и се радваме на слънцето пред катедралата, когато в един момент чуваме пеене от вътрешността и. По принцип храма е музей, но в определени дни от седмицата има меси. Питаме охраната дали можем да влезем и той усмихнат ни кани вътре. Чувствам се като на концерт. В специално заграждение е хора и музикантите, мелодиите извират от цигулки и орган. Страхотна комбинация. Музиката не е типично църковна, има преплетени и местни мотиви и звучения. Много е мелодична и зареждаща. Прекарваме почти час вътре и сме като омагьосани от цялостната картина. Време е да тръгваме към следващото приключение. Товарим се на буса и потегляме за летището. Довиждане, Куско! Приятно ни беше да поживеем тук.

Полетът от Куско до Пуерто Малдонадо е кратък. Самолетът  е малък, а нетърпението ми голямо. Да си призная честно малко ме е страх. От високото, на което ще се кача по въжените мостове, от буболечките, змиите. Но пък ми е супер интересно да поживея за няколко часа сред дивата природа, която толкова харесвам в научно-популярните филми. От летището за минути път и сме в офиса на лоджията. Трябва да оставим голяма част от багажа си и да тръгнем с водачите. Разрешеният багаж е до 10 килограма, тъй като друг ще го носи, а не ние. Идва време да ни раздадат ботушите и става малко кофти, защото останалите налични номера са от 44 - ти нагоре. Малко преди час група туристи от Тайван са взели със себе си всички с по-малки номера. Мислим си, че ще се разминем с ботушите, но само няколко часа след това ще осъзнаем в каква заблуда сме били. Фирмата организира набързо покупката на няколко чифта и вече сме в лодката, която по Мадре де Диос ще ни откара към джунглата. Раздават ни кошничка с храна, в която намираме бутилка вода, банан и храна, увита в бананово листо. Оказва се невероятно вкусен ориз с пиле и зеленчуци. Първа спирка ни е мястото с въжените мостове. Те са седем на брой, а кулите в дърветата са четири. На 37 метра височина са и докато си горе се открива невероятна гледка над джунглата. Някакси без проблем преодолявам страха си от високото, в тези въжени мостове се чувствам като в прегръдка и само мога да се наслаждавам на красотата наоколо. 

Не ни оставят много време да се мотаем, защото в джунглата се стъмва в 17:30, а нас ни чака трикилометров преход пеша и след това отново пътуване по вода с кану до лоджията Сандовал. Все още не знаем, че екшъна тепърва предстои Cool. Докато се качваме в лодката и започва да се стъмва. Установяваме, че фенерчетата са в багажа ни при носачите и на практика сме на тъмно. Това е доста притеснително, но непоправимо... Слизаме на отсрещния бряг и първото нещо, което прави водача е да ни раздаде едни дебели и дълги тояги. Предупреждава ни да се опираме на тях и да не пипаме дърветата и храстите около нас. Правим около петдесетина крачки и затъваме в рядка кал до коленете. Вече е напълно тъмно. Вървя зад водача, но виждам малко какво е наоколо. Изглежда, че се движим без да има никаква пътека. Преходът е тежък и част от хората изостават. Забавяме темпото, а аз се чувствам доста притеснена. Цялото газене в калта ни отнема около два часа, но накарая се чувстваме победители. Мръсни и изморени, но доволни от постигнатото. Качваме се в кануто  и пред нас се открива най-вълшебната гледка - абсолютно черно небе и милиарди звезди. Заради това си струваше всяко едно усилие. Всички мълчим и съзерцаваме. Никой дори не прави опит да снима тази красота, безсмислено е. Мисля, че мога да лежа цяла нощ е лодката и да гледам небето. 

Все пак се налага да напуснем прекрасния момент и да се запознаем с мястото, в което ще прекараме следващите 36-40 часа. Лоджията "Сандовал" не е толкова малка, колкото си я представях. Има една група от Тайван от петнадесетина човека, ние сме десет и освен това има шест човека от САЩ. Всички спим уж в стаи, но тавани няма и на практика сме в едно доста голямо помещение, разделено с дървени стени, високи около два метра и половина . Всяка стая има малка баня с тоалетна, но топлата вода е непредсказуема величина. Много зависи момента, в който си решил да си вземеш душ дали съвпада с подобно решение на останалите. Ток има няколко часа на ден. Час сутрин и около 4 часа вечер. Мобилните телефони нямат покритие и служат за фотоапарати, фенерчета или за игри. Това не е проблем, по-скоро е предимство. Толкова сме зависими в ежедневието си от тези комуникации, че не си даваме сметка колко по-спокойно се живее без тях.

Хапваме вкусна, но малко оскъдна храна и лягаме да спим. Утре ще посрещаме изгрева в кану в езерото Сандовал. Това значи събуждане и закуска в 5:00. Shocked

Ще разберем какво се влага в понятието дейности в джунглата днес. Започваме с разходка с кану по езерото и наблюдение на птици и маймуни. Отвсякъде кипи живот. Водата буквално ври от някакви малки рибки, които приличат на попови лъжички. По клони във водата са накацали различни птици. Папагали ара летят по двойки и внасят доста шум в екосистемата. Но техните звуци са нищо в сравнение с тези, които издават едни мъжки маймуни по клоните на дърветата. Още като се събудихме гората се огласяше от звук, напомнящ кънтеж на пресъхнал водопровод. Аз дори отказвах да повярвам, че това е звук, издаван от животно. А после като го видях и конкретното животно съвсем се шашнах.

Слънцето леко изгрява и небето, водата и дърветата сменят обагрянето си всяка една секунда. Не мога да спра да се удивлявам и да се възхищавам на най-великото нещо - природата. Два часа минават за миг. Прибираме се в лоджията за кратка почивка. Тъкмо навреме, защото започва да вали като из ведро. Взимам си чаша кафе и изпробвам един от хамаците. Това се казва тотален релакс. 

Дъждът спря и аз щурмувам с фотоапарат близките цветя и храсти. Ананаси, люти чушки, различни странни и красиви гъби, цветя и сочна зеленина. Идва време за разходка с водача из джунглата. Той ни показва хининовото дърво, бразилския орех, ходещите дървета, въздушните тръби на цикадите, термитник и дървото, което фотосинтезира с кората си. Омагьосващо е. Хем усещам влагата и жегата, хем все едно не съм тук. Толкова нереално ми се струва. Джунглата ме плени. Със сигурност няма да е единственото ми посещение това. Ще търся опции да прекарам повече време в нея някой друг път. Уморени сме и се връщаме да хапнем на обяд и да починем. Излегнала съм се с книга и отвреме навреме се заглеждам в зеленото навън. Забелязвам едни гризачи, които обикалят наоколо. Затаявам дъх и започвам да ги наблюдавам. Приличат на плъхове без опашки. Много са бързи, а зъбите са им много остри и могат за натрошават бразилския орех. Това, което един човек с мачете прави доста трудно...Сериозни зъби.

Предстои отново разходка с кану, но този път ще наблюдаваме залеза, каймани и видри. Цветовете в небето са по-прекрасни от изгрева. Не мога да се наситя. Вече съм тотално в плен на всичко наоколо. Видрите подават глави над водата, но са твърде бързи, за да ги заснема, а кайманите се прикриват в храсталака около брега. Накрая на половин метър от лодката ни забелязваме един двуметров екземпляр. Това е леко стряскащо, но не може да спре любопитството ни да го разгледаме. Добре, че се намираме в резерват и животните нямат интерес към нас като потенциална храна, имат си достатъчно нормална такава.

Прибираме се на брега и в кората на едно дърво се е настанила тарантула. Бррр. Не обичам насекоми и паяци. Разглеждам я от разстояние и отказвам поканата за нощно търсене на насекоми по-дълбоко в джунглата. Предпочитам уюта и чашата коктейл в лоджията. Утре ще тръгваме обратно към цивилизацията, към Европа и към дома. Имам смесени чувства - от една страна ми липсва дома, от друга тук имаше толкова екзотика и нови неща, че не ми се иска да спра да ги откривам с всеки изминал ден. Заспивам леко неспокойна за предстоящото пътуване.

Ставаме рано и нахлузваме гумените ботуши. Напръскани сериозно с репеленти против комари ще щурмуваме калта по обратния път. Тъкмо се е извалял сутрешния дъжд и около нас има рояци кръвопийци. Въпреки защитите ни не спират да хапят. Никак не сме хепи, но няма как. Любопитството изисква жертви. Надяваме се да не ни тръшне някоя болест заради тези досадни животинки. Я малария, я жълта треска. Позитивно настроени сме и вярваме, че тези, дето ни хапят не носят такива ужасии, а само досада.

Кални и уморени се преобличаме набързо, за да поемем по маршрута Пуерто Малдонадо - Куско - Лима - Мадрид. След около 20 часа ще сме в испанската столица, за да пием по една сангрия. Wink

Един невероятен залез над Сандовал

Нежните обитатели на джунглата

Добро утро, ден!

От джунглата към трапезите ни по света

Мост, все едно излязъл от филм за Индиана Джоунс :)