Тотал

Думата за Петербург ми е суровост. Суров климат, сурови хора. Огромни сгради и безумно широки булеварди. Богатство. Блясък. Подреденост. Чистота. История на всяка крачка. Имперски град. Всички, в които съм била, си приличат по едно - манията за величие, която води до огромни постройки и голяма концентрация на ценни вещи в тях. Те пресищат окото и в крайна сметка човек не може да оцени всичкото, което вижда. Ще дойда пак тук, защото остана нещо, което не успях да видя - парковете. Само мога да си представя колко са прекрасни по това, което се виждаше сега. 

Петербург ми показа много красиво лице. Насити с впечатления жаждата ми за знание и съзерцание на изкуство. Опознах малка част от таланта на Леонардо да Винчи. Не бях се докосвала до негови картини досега и останах смаяна от таланта му. Докоснах се за малко до огромното богатство на  една династия, за която знаех много малко, но научих много. Дадох си сметка, че на всеки народ му трябват водачи, които да опитват да го направят по-изискан и по-образован. Но освен това не бива пропастта между двете съсловия да е огромна, защото това поражда революции с неясен резултат. 

Петербург се оказа нестандартна и успешна идея. Останаха места, които ще видя, когато отново се запътя към това прекрасно място. Има и места, които отново бих видяла, места, които създадоха прекрасни усещания в мен и бих искала да ги изпитам отново.

До скоро, Питър!