Аеротунел

За хората, които добре ме познават, тази моя идея да отидем в тази атракция беше тотално неразбираема. И аз самата се изумих на идеята си, но пък реших, че щом нещо ме е привлекло трябва да го направя. Може би, за да се преборя с един от страховете си. Не знам. Не знам и дали се преборих, по-скоро започнах да се познавам една идея по-добре. Отиваме рано сутринта в деня на космонавтиката на място, доста отдалечено от града. В аеротунела вече има двама души, които вълшебно се премятат и се кефят на усещането. Мечтая да мога и аз. Но мечтата се изпарява след като вътре влизат новобранци като нас  и едва се отлепят от пода...Иска ми се да полетя, не да пълзя...Явно съм изглеждала уплашена, защото на няколко пъти инструктурът ме попита дали съм добре. Аз просто си мислех, че съм съсредоточена, за да запомня всичко, което ни каза. Вътре се оказа сложно. Да намериш баланса на тялото. Все едно тези два крака и две ръце не бяха мои. Май така и не успях през тези три минути да заема правилната поза. Но дори и така, накрая, в последната минута, заедно с инструктура полетяхме на височина 17 метра и след това рязко започнахме да падаме. Мисля, че точно тогава спрях да дишам. Усещането да загубиш контрол беше все едно някой ме е ритнал в гърдите и ми е изкарал въздуха. И за пореден път аз просто не направих нищо. Застопорих се, замръзнах и не направих нищо. Абсолютно нищо. Аз, която не се предавам при повечето проблеми, която рови, копае и не се дава лесно, в критичен за живота ми момент не правя нищо. Оставям се на съдбата. Това съм аз.

Океанариум

Ако сте чели нещо друго от мен знаете, че има ли аквариум в някой град не го пропускам. Така стана и сега. Мястото беше умерено интересно. Не бих казала, че може да съперничи на някое друго, на което съм била, но все пак аз обичам водата и нейните обитатели и се почувствах добре. Имахме известно време да починем малко от темпото на обиколка на града и да се полюбуваме на цветното вълшебство. 

Храна и ресторанти

Опознаването на местната храна на местата, които посещавам, е изключително важно за мен. Храната в една страна казва много за навиците и вкусовете, за историята и влиянията. Винаги правя проучване предварително какви са храните, които не бива да пропускам на дадено място.

Това проучване този път ме доведе до кабарето "Тройка", за което Шарл Азнавур казва - "Това е Мулен Руж на Нева". Храната е гурме. Перфектна е. Цялата обстановка е изискана, без да е излишно скована и претенциозна. Всичко, което поръчахме беше идеално овкусено и приготвено. Самата програма беше приятна и естетична. Беше ми топло, уютно и много приятно. Поглезих всичките си сетива. 

Другото място, което много ни допадна беше един грузнски ресторант. Толкова богато и интересно меню имаше, че се наложи да повторим, за  да опитаме всичко, което ни хареса в него. Така видях как сервират хачапури - нещо, което и аз бях правила неотдавна. Питка със сирена и течно яйце, печена на пещ. Интересното беше не вкуса, а начина, по който се сервира - на върха на нож се забожда топче масло и  с него се разбърква яйцето и сирената, а освен това и всичката тази смес се подпъхва и под ръба на питката. Уау! Салата от домати с дресинг с орехи, "Мечтата на ловеца" - някакво диво пиле, перфектно опечено със златиста коричка, шиш от свинско месо...Като изключим овнешкото месо, което не ми допада, май нямаше нещо в менюто, което да не ми харесва. Явно грузинската кухня е моята кухня. Освен това обстановката беше приятна и изпълнена с чувство за хумор.

Другите две неща от руската кухня, които ме изненадаха приятно бяха чебуреките и заквасената сметана. Уникално вкусни! Чебуреките са нещото, което непременно ще опитам да направя.

Топло предястие - гъби пачи крак със сос от заквасена сметана в черно квасено хлебче...божествен вкус

Чебурек - нещо като мекица, ама не съвсем, със сирене и кашкавал

Грузинско хачапури

Картофена гофрета с манатарки, заквасена сметана и спанак( който безжалостно отстраних)