Петерхоф

Започвам да пиша за преживяното в Петербург с този дворец. Лятната резиденция на императора.

На около 20 километра от Петербург се намира Петерхоф. Малко градче, до което можеш да стигнеш с комбинацията метро и маршрутка (както направихме ние) или с лодка (както щеше да е хубаво да можем да направим), когато е топло. За нас опцията с лодка не стои на дневен ред, защото през април няма такъв вариант. 

Доскоро всичко е било сковано в студ. Имам чувството, че буквално преди дни са започнали да разковават обшивките на статуи и фонтани в градините на двореца. През зимата ги опаковат и облицоват с дъски, за да не се повредят. Около прословутия фонтан, който започва от входа на двореца и завършва в Балтийско море кипи усилен труд по ремонт и освежаване след щетите, причинени от студа през зимата. Статуите греят в своето златно, но вода почти няма. Малко тъжно е, че не можем да видим прекрасната композиция от мрамор, злато и пръски вода, но можем да си го представим. Имаме въображение Cool

На входа ни посрещат с новината, че в двореца не е разрешено да се снима. Малко е дразнещо това ограничение, но почти се съобразявам с него. Все пак успявам да направя три-четири снимки просто, за да задоволя бунтаря в менConfused...

Част от чара да преживееш посещение в дворец се губи от факта, че знаем, че всичко е реставрирано от руините през 50-те години на миналия век. При окупацията на Ленинград от фашистите този дворец е опожарен, разграбен и тотално съсипан от тях. После по снимки, картини и описания е възстановен до максимално голяма степен, но ми липсва духа на старинност, липсва усещането да вървиш между вещи и стени, между които се е разхождал Петър Велики. Губи ми се романтиката при среща с древността. Въпреки всичко дворецът очарова със своята пищност. Както и в следващите дни така и днес ще се прехласвам от кристални полилеи, които окъпват всичко в светлина и са толкова крехко изящни, от прекрасни картини, изработени върху паркетите по залите, от недолюбваните от мен барокови орнаменти, които безспорно придават царственост на всяка стена и няма как накрая да не призная, че отиват на дворец, от предметите - произведения на изкуството в различни форми и видове като картини, бижута, дрехи за коронация, изящни статуи и мебели.

На изпроводяк ни изпраща дъжд. Тичаме да се приютим в колонадата срещу входа на двореца, защото ни се иска да отидем до кея на Балтийско море. Минаваме покрай голи дървета, чиито клони са грижливо оформени и очакват покачването на температурите, за да започнат леко да се обличат в цвят. Сигурно ще е прекрасен парка след два месеца. Ще е в моето любимо зелено. Но пък ще е изпълнен с глъч и присъствие много повече от сега. Няма две добри. Въпрос на компромиси. На кея е студено и ветровито. Балтийско море е черно на цвят и всичко изглежда сурово. Разбирам защо не пътуват лодки - просто ще измръзнеш в това време. Съзерцаваме за кратко сърдитата морска шир и бавно се връщаме обратно. Време е за нещо топло в съседното кафене и обратно в Петербург. Един от набелязаните дворци е отметнат. Остават още четири.

Царско село

Следващият по план императорски дом е ваканционния за императрицата - Царско село. Намира се на около 25 километра от Петербург в град Пушкин. До там се стига с познатата комбинация метро + маршрутка или с комбинацията метро + електричка + ходене пеш в Пушкин. Избираме първия вариант по една тривиална причина - навън зимата се е завърнала и вали на парцали без видими изгледи да спре скоро.

Тук ситуацията с реставрацията е подобна на Петерхоф. Нацистите са откраднали каквото са могли, а останалото са унищожили. Към текущия момент са реставрирани 38 от 56 -те помещения на двореца, в това число и прословутата кехлибарена стая. Дворецът започва да се строи по времето на Екатерина I - втората съпруга на Петър Велики. В сегашния си вид е завършен при Елисавета (тяхната дъщеря). Именно тя решава да направи с подарените от пруския крал Фридрих-Вилхелм I на баща и кехлибарени пана прочутата стая. Поръчва я на придворния архитект Растрели, който ги допълва с позлатени дърворезби, огледала, мозаични пана създадени от флорентински и руски майстори /общо 450 кг кехлибар/, а също така и мозайки от скъпоценни камъни от Урал и Кавказ. Стаята е завършена през 1770 година.

През 1941, когато германските войски завземат Царское село, Кехлибарената стая е опразнена за 36 часа, а имуществото и пренесено с кораб в Кьонигсберг. Каква е съдбата му е неизвестно. След години издирване руските власти решават през 1979 година да преустановят търсенето. Вземат решение да я изградят отново през 1982 и след двадесет години и над 12 милиона похарчени долара тя вече е част от това архитектурно бижу, съперничащо успешно на Версай - Екатерининския дворец.

Тук снимането е разрешено. Прехласването е почти задължително. Този дворец засенчи в ума ми Петерхоф. Освен, че е по-голям и по-пищен той е някак си по-женски, по-изящен, изпипан до вманиачаване в дребните детайли, като едно бижу е. Мраморните парадни стълби, цялото предверие в бял мрамор с огромните вази с цветя и пердета в царско червено...Залите, окъпани в светлина. Огледалата, полилеите, които блестят по неподражаем начин, огромните прозорци и това златно навсякъде...Чувствам се безсилна да опиша цялата тази красота. Просто не мога да облека в думи всички усещания за хубост, които попивам от обстановката наоколо. Затова ще сложа просто част от снимките. За да можете да усетите малко от това, което владее мен в този момент Smile:

Ермитаж - Зимен дворец

Каквото и да напиша за Ермитажа все ще е малко. Ходила съм в дворци и галерии, но такова нещо не съм виждала. Наистина не знам къде да гледам, кое по-напред да оценя. Дали интериора с всичкото му разточителство, дали безценните предмети, подредени във всяка една зала или да гледам уникалните картини от различни майстори по стените.

Ще започна с първото ми впечатление от площада пред Зимния дворец. Днес спираме на най-дълбоко разположената спирка на петербургското метро - Адмиралтейская. Говорят, че метрото минава на 120 метра дълбочина. Склонна съм да вярвам. Дворецът е съвсем наблизо. Нощес е валял сняг и всичко наоколо е снежно бяло и слънчево. А ние сме подранили. Музеите тук работят от 10:00 часа. Тъкмо време да се размотаем. Само да не беше такъв студ. План Б - кафе в близкото кафене за половин час. Следва дежурната опашка за вход, но не чакаме повече от половин час и ето ни вътре. Билети, гардероб и карта със схема на залите, за да не ходим съвсем като мухи без глави.

Тук парадното стълбище е още по-импозантно от това в Царско село. Определено още на входа ти става ясно, че влизаш в дома на владетел на огромна империя. Гербовата зала със златната колонада е внушителна и излъчва особена тържественост. Тронната зала, бялата бална зала, пурпурният будоар на императрица Мария Александровна...сигурна съм, че сме пропуснали нещо. Sad Изчислили, че ако отделяш по минута на всеки експонат в Ермитажа и прекарваш по осем часа в него на ден ти трябват 11 години, за да видиш богатата му колекция. Wild Съперничат му три музея в целия свят - Лувъра, Британския музей и нюйоркския Метрополитън. Екатерина Велика поставя началото на събирането на безценни произведения на изкуството от цял свят. Тя е прочута с колекционерската си страст, с 21 - ната официални и незнайно колко неофициални любовници, с политическия размах по време на управлението и и с това, че прави Ермитажа това бижу, което е днес. С неповторим блясък и разкош.

Няма как да не видим Леонардо да Винчи, Рембранд, Рафаело, Гойя, Ел Греко...Уау!

Леонардо е извънземен!

Не мога да откъсна очи от тези картини. Чувствам се специална. Чувствам се страхотно, че мога да бъда тук и да виждам това, което виждам. Имам чувството, че съм в храм. Храм на човешкия гений и безумен талант. Храм на красотата. Храм на нещо въздушно и неземно красиво. В тази сурова страна, толкова близо до полярния кръг, има такова уникално място, приютило толкова от неповторимия талант, раждал се някога на тази земя. Оставих Ермитажа за последния ден на престоя ни и не съжалявам. Тази точка, която той постави на цялото приключение беше най-прекрасната точка, най-най мястото, най-добрия край, който можеше да ни предложи Питър. Ако мога да се завърна някога пак по тези земи то мястото, което отново бих посетила е това - Ермитажа.