Един различен 3 март

До тази година не бях ходила в Банско. А сега се случи два пъти. Вторият го организирах аз - набързо и съвсем импулсивно. Трябваше да избягам от града и ежедневието, беше наложително да изчистя съзнанието си и да презаредя. И така Банско се оказа удобна дестинация - има ски и сняг, за който го влече, има СПА, има механи...Пътуваме на трети. Денят започва със слънце и обещава да си остане такъв. Леко ми е, весело ми е. Взирам се в дърветата и планините около пътя и се опитвам да не мисля за нищо. 

Хотелът е в центъра на града. Малък и уютен е. Май ще се окажем сами в него, което не е толкова лошо. Хапваме много набързо в непретенциозно заведение наблизо и се качваме в планината да се разходим в снега. Обичам да е бяло и слънчево. Тръгваме да се изкачваме по една пътека и се оказваме в началото на писта, която е затворена за момента. Част от нас (по-мързеливата част) се връща обратно по пътеката. Двама решаваме да се спуснем по пистата. В долната и част си направихме кефа да се пуснем по грейки и да се завърнем назад във времето, когато да се намокриш и овъргаляш в снега дори не беше нещо кой знае какво. Big Grin 

 

 

Механи с тънки мезета и питиета

Нямаше място, в което да сме хапвали по време на този дълъг празничен уикенд, където да не ми достави удоволствие да опитам местните специалитети и да пийна чаша вино или бутилка бира. Очарована съм от кухнята, от автентичните български ястия. Освен това интериорa беше уникален - толкова самобитно българско и някакси мило, че се чувстваш като пренесен в едни други времена. Простички времена. Спокойни времена. Хубаво е.

Катиното мезе, киселото мляко с боровинки, Специалитет "Елена"... Наслада за небцето, за душата. Мавруд и Широка мелнишка лоза Thumbs upИ не на последно място бомбичка "Шуменско". Колко малко му трябва на човек.