Днес е много тъжен ден. Ден, в който загубих един от последните хора, които свързвам с моето детство.

Винаги е много тъжно, когато някой си тръгва от този свят. Винаги сме гневни, че ни е изоставил, че е имало какво още да му кажем. А аз нищо не и казах. Залутана в глупавото си ежедневие дори не и върнах обаждане, помислих, че е звъннала в ранен час погрешка. Сигурно е бил един от последните моменти, в които е можела да говори, а аз не и върнах обаждане... Сигурно  е искала за последно да ми вдъхне кураж и да ми каже, че трябва да живея въпреки всичко, защото тя го умееше. Въпреки тежкия си живот тя беше запазила духа си и се радваше на всичко, което и предлага деня. Една от няколкото силни жени, на които се възхищавам. 

Макар, че порастнах отдавна и вървя в своя си път, който е далеч от нейния, винаги съм имала какво да и кажа, винаги съм се радвала, когато я чуя на рождения си ден или просто така. С нея си отива човека, на когото мога да звънна и да кажа - сбърках, но ми кажи, че и аз имам правото да сбъркам. И тя щеше да каже - недей да се обвиняваш, всичко ще се подреди, ще бъде наред. Когато се видехме все изникваше спомен от моето детство, когато бяхме толкова по-близки. Тя ме връщаше в него и аз за момент се чувствах онова момиченце, което беше толкова жизнено и проклето, но пък и толкова обичано и закриляно. Онова момиченце, което не трябваше да бъде силно и борбено, а просто трябваше да изтича в нечии протегнати ръце и да се сгуши. Едни от ръцете бяха нейните. А сега вече я няма...

Имам зад гърба си много загуби. Едни от тях преживях, други не можах съвсем. И нищо, че времето лекува като ни носи забрава, някои хора и липсата им не може да се излекува напълно. Тя ще ми липсва. Много. От всички мои близки, с които бяхме голямо семейство тя е от последните, които ме напускат. Това прави този свят по-самотно място за мен, много по-тихо. В душата ми остава празно място. Пазя местата на всички, които ме напуснаха заключени в мен. Сигурно ще си тръгна, когато всички места се окажат празни, когато и последният близък човек си отиде. Дали физично или метафорично за душата няма значение. 

Навън е мрачно и мъгливо. Такова е в душата ми. Сбогом! Дано там, където отиваш да бъдеш с душите на всички, които обичаше и ти липсваха. Ако има такова място и ги срещнеш кажи на моите най-големи болки колко ми липсват, но не им казвай, че страдам. Не искам да ги тревожа, защото много ги обичам. Кажи им, че съм добре и се справям. А аз ще се постарая да не ви предавам.